Personality Resources for Higher Levels of Subjective Well-being and Health Promotion // Личностни ресурси за по-високи нива на субективно благополучие и промоция на здравето

Abstract

[EN] The scientific research topic of this thesis is to explore the personality resources (moulded and manifested in social context) for achieving higher levels of subjective well-being and health promotion. The study was conducted in 2012 in the cities of Varna and Sofia with a sample of 239 people in the period of youth (19-30 years) based on 15-factor theoretical model and methodology (self-estimation questionnaire) designed for this particular research. Results demonstrate that the level of subjective well-being (happiness, life satisfaction) is within the established for the age group level in cross-cultural studies with Subjective Happiness Scale. It has been found that people with an internal locus of control feel much happier, healthier and more satisfied with life. The hidden mechanism strengthening the influence of the internal locus of control is the meaning and purpose of life. Primary predictor of happiness with an influence of 27% is the optimistic attitude for life, and the enjoyment of everyday life is a primary predictor of subjective health - 14% and life satisfaction - 12.60%. A modest straight correlation 0.358 (**) between happiness and subjective health has been established. The significant statistical difference in subjective well-being between clinically healthy young people and the ones suffering from chronic illnesses queries the widespread applicability of the theory of hedonic adaptation (in terms of health in the studied age period). The original contributions bear theoretical and methodological aspects, along with actual business applicability of health promotion in three areas: health promotion in childhood-adolescent age, promotion of health in the educational area and promotion of health in the workplace.

[BG] Научно-изследователската цел на дисертационния труд е да се проучат личностните ресурси, (формирани и проявяващи се в социален контекст) за постигане на по-високи нива на субективно благополучие и промоция на здравето. Проучването е проведено през 2012 г. в гр. Варна и гр.София с извадка от 239 души в периода на младостта (19-30 г.) по създадени за целта 15-факторен теоретичен модел и методика (самооценъчен въпросник). Резултатите показват, че нивото на субективно благополучие (щастие, удовлетвореност от живота) е в рамките на установеното за възрастовата група ниво при кроскултурни проучвания със скала Субективно щастие. Установено е, че хората с вътрешен локус на контрол се чувстват значително по-щастливи, по-удовлетворени от живота и по-здрави. Скритият механизъм, усилващ влиянието на вътрешния локус на контрол е смисъл и цел в живота. Първостепенен предиктор на щастие с влияние 27 % е оптимистичната нагласа към живота, а насладата от живота в ежедневието е първостепенен предиктор на субективно здраве - 14 % и удовлетвореност от живота - 12,60 %. Установена е умерена права корелация 0,358(**) между щастие и субективно здраве. Статистически значимата разлика в субективното благополучие на клинично здравите и страдащите от хронични заболявания млади хора поставят под съмнение повсеместна приложимост на теорията за хедонична адаптация (по отношение на здравето в изследвания възрастов период). Оригиналните приноси са с теоретичен и методологичен аспект, и с реална приложимост в дейността по промоция на здравето в три направления: Промоция на здравето в детско-юношеската възраст, Промоция на здравето в образователната сфера и Промоция на здравето на работното място.