The Contribution of the Physiotherapist to Public Health and the Development of Integrated Care /// Мястото на кинезитерапевта в общественото здраве и развитието на интегрираните грижи

Abstract

Importance and timeliness of interest to the subject of this thesis is pertinent with the increasing need for motion therapy of patients in the operative and postoperative recovery period of acute and chronic, single or multiple diseases. Bulgaria, as well as a number of EU member states, is facing a serious challenge posed by an aging population increasing the need for integrated care, hence a substantial public spending for these services required. Concurrently, ensuring high quality services by the existing specialized institutions turns out to be an extremely complex issue. Successfully overcoming the challenges requires comprehensive measures and actions aimed at improving the quality of services providing real access to them and creating new, integrated cross-sectoral services (with an emphasis on the mutual health and social care commitment), by focussing on the individual needs of the target groups. Assessment of Bulgarian medium shows lack of uniformity in the formation of professional competence of the medical professionals practicing motion therapy. Universities training such personnel determine their competencies according to the relevant program: rehabilitation, physical therapy, ergotherapy, occupational therapy, massage, etc. Deciphering the place and role of the physiotherapist in public health and the development of integrated care is essential in order to address the need of trained professionals. Kinesiotherapy is a regulated medical profession with recognized qualification within the European Union. Kinesiotherapy training programs should be accredited by the schools of Public Health and the higher education medical schools on account of the close patient-physiotherapist relationship and the implementation of the patient-centred approach. Well-timed and adequate rehabilitation of multidisciplinary task team held in a hospitals, outpatient clinic or home treatment will help reduce the risk of disability. The expected results are associated with reducing the financial costs of health and social systems in our country. This study aims to explore the place and role of the physiotherapist in public health and in the development of integrated care. To achieve the above objective we set ourselves the following tasks: To scrutinize kinesiotherapy as a profession and education wise in Bulgaria and abroad. To reveal opportunities for practical application of physiotherapy in Bulgaria. To analyze the practical models for development of integrated care in Bulgaria and abroad. To present and discuss the clinical experience of patients with arthrosis - users of integrated care at home. To investigate the level of satisfaction of the two groups of patients: users of integrated care provided by a multidisciplinary team, and users of rehabilitation services funded by the NHIF. The subject of this thesis is patient’s satisfaction from integrated care provided by a multidisciplinary team at home. The object of this study is the physiotherapist’s contribution within the multidisciplinary team providing integrated care. The ability of the society to provide integrated and long-term care of good quality for all in need should be a priority of the health and social policies of the state. In the context of economic and social crisis, reinforced by negative demographic changes, providing affordable and high quality medical services for long-term care for the chronically ill, the elderly people and people with disabilities is one of the effective tools to improve their quality of life and inclusion in society. The holistic approach towards health problems of the patient, family and community requires joint efforts of various medical and non-medical professionals. Patient’s needs in hospital and especially in the outpatient phase of the rehabilitation impose conducting a problem-based orientation of their consultation and treatment. An effectively functioning multidisciplinary task team would definitely help for the adequate and timed solution of patient’s problem and would improve utmost the quality of his/her life. The patient-centred approach in the work of this team determines leadership role of the physiotherapist in providing integrated care in the outpatient rehabilitation phase, especially in terms of rehabilitation in domestic conditions. The implementation of this basic principle in medicine is a priority and prerequisite for rapid recovery and risk-reduction of disability in the polymorbid chronically ill patients. Bringing out of this inherently medical profession from the field of physical culture and sports in 2010, was evoked by the need of kinesiotherapists’ special knowledge and skills to be applied in the treatment of the sick. On this account, adapting the physiotherapy education to European standards is shared with a sense of urgency. In this regard, the introduction of Bachelors and Masters in Physiotherapy at the medical universities in the country will be the first serious step towards levelling this speciality with other medical professionals. The place of the physiotherapist in public health care and the development of integrated care is a pressing issue that awaits its answer. National health policy vision requires an orientation towards legal regulation of kinesiotherapy in terms of training and professional statute. Developing a conceptual model regarding the place and role of kinesiotherapy in public health and its application in practice is of pressing. CONCLUSIONS 1. Kinesiotherapy in Bulgaria is a regulated profession but it has no autonomy in practice. 2. Kinesiotherapy is studied mainly in the Public Health faculties. 3. Kinesiotherapy is recognized as a speciality and profession in the European Union. 4. Increasing life expectancy is a prerequisite for advancing the need for integrated care, motion therapy included, with kinesiotherapy performing an important role in the integrated care provided 5. Treatment of arthrosis patients and the limited period of stay in Bulgarian hospitals drives the continuation of the rehabilitation in domestic conditions. 6. Arthrosis patients’ satisfaction from the approbated model of integrated care with a physiotherapist in a leading part, is high. 7. Development of a conceptual framework for providing integrated care to patients with arthrosis defines the team as the main and auxiliary body of integrated care, the patient and his/her family being the centre of it. 8. Physiotherapist’s clinical experience brings him or her as a key member of the multidisciplinary team for integrated provision of care at home.

Актуалността на темата на дисертационния труд е свързана с нарастващите потребности от лечение чрез движение при пациентите в оперативния и следоперативния период на възстановяване на острите и хронични, единични или множествени заболявания. България, както и редица страни-членки на ЕС, е изправена пред сериозно предизвикателство, свързано със застаряване на населението, което води до повишаване на потребността от интегрирани грижи и съответно изисква съществени обществени разходи за тези услуги. Успоредно с това, изключително сложен се оказва проблемът с гарантиране на по-високо качество на услугите, предлагани в съществуващите специализирани институции. Успешното преодоляване на тези предизвикателства изисква предприемането на комплексни мерки и действия, насочени към подобряване качеството на предоставяните услуги, осигуряване на реален достъп до тях и разкриване на нови, интегрирани междусекторни услуги (с акцент върху взаимното обвързване на социални и здравни грижи), съобразно индивидуалните потребности на целевите групи. Анализът на реалностите в България показва липсата на единство във формирането на професионалните компетенции на медицинските специалисти, които практикуват лечение чрез движение. Висшите училища, които обучават такива кадри, определят практическите им правомощия съобразно наименованието на специалността: рехабилитация, кинезитерапия, ерготерапия, трудотерапия, масаж и т.н. Изясняването на мястото и ролята на кинезитерапевта в общественото здраве и в развитието на интегрираните грижи е една потребност, свързана с необходимостта от обучени професионалисти. Кинезитерапията е регулирана медицинска професия, разпознаваема в рамките на Европейския съюз. Изучаването й като специалност следва да се извършва във факултетите по Обществено здраве и във висшите медицински училища, поради тясната връзка кинезитерапевт-пациент и прилагането на пациент-центрирания подход. Навременната и адекватно проведена рехабилитация от МДЕ в болнични, доболнични и домашни условия ще способства за намаляване на риска от инвалидизация. Очакваните резултати се свързват с намаляване финансовите разходи на здравната и на социалната системи в нашата страна. Цел на настоящата разработка е да се проучат мястото и ролята на кинезитерапевта в общественото здраве и в развитието на интегрираните грижи. За постигане на целта си поставихме следните основни задачи: Да се проучи кинезитерапията като професия и образование по света и в България. Да се разкрият възможностите за практическа работа на кинезитерапевта в България. Да се направи анализ на практическите модели за развитието на интегрираните грижи по света и в България. Да се представи и обсъди собствения клиничен опит с пациенти с артрозна болест, потребители на интегрирани грижи в условията на изнесена в дома рехабилитация. Да се проучи удволетвореността на две групи пациенти: потребители на интегрирани грижи от мултидисциплинарен екип и потребители на рехабилитационни услуги, финансирани от НЗОК. Обект на изследването на дисертационния труд е удовлетвореността на пациентите от предоставените от мултидисциплинарния екип интегрирани грижи, изнесени в дома. Предмет на изследването е функционирането на кинезитерапевта в мултидисциплинарния екип, осигуряващ интегрирани грижи. Възможността на обществото да предостави интегрирани и дългосрочни грижи с добро качество за всички, които се нуждаят от тях следва да бъде приоритет на здравните и социални политики на държавата. В контекста на икономическата и социална криза, подсилена от негативните демографски промени, осигуряването на достъпни и висококачествени медицински услуги за дългосрочна грижа за хронично болните, възрастните хора и хората с увреждания е един от ефективните инструменти за подобряване качеството на техния живот, както и за тяхното пълноценно включване в обществото. Холистичният подход към здравните проблеми на пациента, семейството и общността, изискват обединяване на усилията на различни медицински и немедицински специалисти. Потребностите на пациентите в болничната и особено в доболничната фаза на рехабилитация налагат извършване на проблемно-базираната ориентация на тяхното консултиране и лечение. Един ефективно действащ мулутидисциплинарен екип определено би спомогнал за адекватно и навременно решаване проблема на пациента и би подобрил в максимална степен качеството му на живот. Пациент-центрираният подход в работата на този екип предопределя лидерската роля на кинезитерапевта в процеса на осигуряване на интегрирани грижи в фазата на доболничната рехабилитация и най-вече в условията на изнесена в дома рехабилитация. Приоритетното изпълнение на този основен принцип в медицината е предпоставка за бързото възстановяване и намаляване на риска от инвалидизиране при хронично болните полиморбидни пациенти. от полето на спорта и физическата култура през 2010 г. бе породена от потребността знанията и уменията на специалистите-кинезитерапевти да бъдат прилагани в полза преди всичко на болния човек. В тази връзка се извежда и назрялата необходимост от адаптиране на образованието по кинезитерапия с европейското. В този смисъл въвеждането на обучение по кинезитерапия в медицинските университети в страната - образователно квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“, ще бъде първата сериозна стъпка за равнопоставянето на специалността наред с другите медицински специалисти. Мястото на кинезитерапевта в общественото здраве и развитието на интегрираните грижи е наболял въпрос, който очаква своя отговор. Визията в национален план, налага насоченост в посока правно регулиране на кинезитерапията като професия и образование. Налице е назрялата необходимост от разработване на концептуален модел за мястото и ролята на кинезитерапията в общественото здраве и прилагането му на практика, с оглед развитието на професията „кинезитерапевт“ като образование, компетенции и практическа работа. ИЗВОДИ Кинезитерапията в България е регулирана професия, но тя не притежава автономност в практиката. Кинезитерапията се изучава предимно във факултетите по Обществено здраве. Кинезитерапията е разпознаваема като специалност и професия в Европейския съюз. Увеличаването на средната продължителност на живота е предпоставка за нарастване потребностите от ИГ, сред които лечението чрез движение, в което кинезитерапевтът заема важно място. При пациенти с артрозна болест лимитираният болничен престой в български условия прави необходимо продължаването на рехабилитацията в домашни условия. Удовлетвореността на пациентите с артрозна болест от апробирания модел за ИГ с водеща роля на кинезитерапевта е висока. Разработената концептуална рамка за предоставянето на ИГ при пациенти с артрозна болест определя екипа като основен и спомагателен, като център на взаимоотношенията в него са пациента и семейството му. Собственият клиничен опит извежда кинезитерапевта като основен член на мултидисциплинарния екип за интегрирани грижи в дома.