Декларирам, че ще използвам предоставените материали от електронната библиотека съобразно чл.24, ал.1, т.9 от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА единствено и само за научни, културни и образователни цели, без извличане на търговска полза, без търговски интерес и без цел печалба.Не Да
Изглед/
Citizen Participation in Healthcare Decision-making on Local Level // Въвличане на гражданите във вземане на решения, свързани със здравеопазването на местно ниво
Изглед/ Отваряне
Дата
2014Автор
Atanasova-Pieterse, Desislava
Атанасова-Пийтърсе, Атанасова
oa@mu-varna.bg
Резюме
[EN] Over the past 30-40 years the idea of citizen involvement in health care decision-making process is undergoing steady progress as a result of different social, economic and political changes. In the 70s of the 20th century it evolves from an opportunity to rights and responsibility, and, as a requirement and principle enshrined in the health policies of many countries. The converse processes of centralization and decentralization of state power marking the past become an important factor in forming citizen participation in health care today. Legislation does not hold conceptually complete disposition in terms of citizen participation, and is scattered in different degrees and legally binding instruments which have mostly wishful character and do not stand as a sufficient condition for the effective participation of citizens in decision-making related to health care locally. Limited notions of the three constituent concepts - citizenship, health care and local government, creates difficulties in public’s perception of them as an overall concept. Techniques for citizens’ participation can be classified into several levels (information, consultation, partnership and domination), according to their influence on the health care decision-making process, but their expedience is limited (under 10% of the sample for each particular technique) and not efficient enough (only 27% designate a given technique as a favorite). Most familiar are the traditional techniques for providing information by submitting suggestions and complaints (67%) and least known and applicable are the techniques potentially deemed to turn into a partnership through direct interaction with the governing bodies in the form of standing committees to the Municipal Council (13%) and public committees (11% in Preslav, and 26% in Varna). There is a gap between citizen, health experts and local officials in terms of preferred techniques. The level of citizen participation in decision-making related to health care is poor and associated mostly with providing information and advice to local authorities, which in turn results in minor to moderate influence on the decision making process. In spite of using mainly individual ways of participation, citizens become aware that collective forms of association and the intermediary role of NGOs in health care provide a better chance of being heard. The preferred level of citizen participation in decision-making related to health care depends on the individual perspective, appurtenance to an interested group and issue. Exercising monitoring and control over decisions (69.2%) and defining healthcare priorities and planning (71.5%) are the preferred areas by citizens and health experts to embark on as partners and advisory party. The most significant barriers to citizen participation in health care decision-making are relevant to the citizens themselves and their perception and motivation, such as pessimism (61%); lack of interest in participating (41%); least important are some organizational factors related to municipalities limited resources (8%) and participation options (14%). Citizen participation would be facilitated mostly by greater transparency, awareness and improved interaction between citizens and governing bodies, by better publicity for measures undertaken, mechanisms and results of citizen participation (60%), media involvement on hot topics (38%), and an open dialogue based on mutual respect (37%). Negative experience directly affecting the individual bears a stronger motivating force than positive experience and altruistic motives. [BG] В резултат на различни социални, икономически и политически промени идеята за участие на гражданите в областта на здравеопазването търпи силно развитие през последните 30-40 години. Тя еволюира от възможност, през право и отговорност през 70-те години на 20 век, до необходимост и принцип заложен в здравната политиката на редица страни по света. Двата противоположни процеса на децентрализация и централизиране на държавната власт, които бележат историческото минало, са важен фактор формиращ участието на гражданите в здравеопазването днес. Законодателната уредба няма концептуално завършен характер по отношение на гражданското участие, а е разпръсната в различни по степен и юридическа сила актове, които имат предимно пожелателен характер и не е достатъчно условие за ефективното участие на гражданите във вземането на решения, свързани със здравеопазването на местно ниво. Ограничените представи за трите съставни понятия - гражданско участие, здравеопазване и местно самоуправление, създават трудности във възприемането им от гражданите като една цялостна концепция. Техниките за въвличане на гражданите могат да бъдат систематизирани на няколко нива (информиране, консултиране, партньорство и доминиране) според влиянието им върху вземаните решения, свързани със здравеопазването, но използването им е ограничено (под 10% от извадката за отделна техника) и не достатъчно ефективно (само 27% от използвалите дадена техника я посочват като предпочитана). Най-добре познати са традиционните техники за предоставяне на информация чрез подаването на предложения и оплаквания (67%), а най-слабо познати и възможни за прилагане се считат техники, които имат потенциал да се превърнат в партньорство чрез непосредствено взаимодействие с управляващите като участие в постоянните комисии към ОбС (13%) и обществените съвети (11% Преслав; 26% Варна). По отношение на предпочитаните техники има разминаване между практика и желание и в гледните точки на граждани, експерти и общински съветници и администрация. Нивото на участие на гражданите във вземането на решения свързани със здравеопазването е слабо и свързано най-вече с предоставянето на информация и консултиране на местната власт, което има слабо до умерено влияние върху вземаните решения. Въпреки използването главно на индивидуални начини за участие, гражданите осъзнават, че колективните форми на сдружаване и посредническата роля на НПО в здравеопазването дават по-големи шансове да бъде чут техния глас. Предпочитаното ниво на участие на гражданите във вземането на решения свързани със здравеопазването зависи от гледната точка, принадлежността към дадена заинтересована група и от темата. Упражняването на мониторинг и контрол върху взетите решения (69.2%) и определянето на здравните приоритети и планиране (71.5%) са най-предпочитаните области за поемане на определена роля от гражданите и здравните експерти като партньори или консултираща страна. Най-значимите бариери пред гражданското участие във вземането на решения свързани със здравеопазването са свързани със самите граждани и засягат тяхната перцепция и мотивация като песимизъм (61%) и липса на интерес към участие (41%), а най-слабо значими са организационни фактори свързани с общините и средата като ограничените ресурси (8%) и възможностите за участие (14%). Най-силно би подпомогнало участието налагането на повече прозрачност, осведоменост и подобреното взаимодействие между граждани и управляващи чрез повече гласност за предприетите мерки, механизми и резултати от гражданското участие (60%), включването на медиите по горещи теми (38%), воденето на открит диалог основан на взаимно уважение (37%). По-силна мотивираща сила носи негативният опит и преживявания и теми, които пряко засягат личността, от колкото позитивния опит и алтруистичните мотиви.