Problems Associated with Photopolymerization in Dentistry // Проблеми, свързани с фотополимеризацията в денталната медицина

Abstract

The introduction of light-cured resin-based composites (RBCs) is a revolutionary step in restorative dentistry because it allows clinicians to determine the beginning of the polymerization process. The reason for their wide application in everyday practice are on the one hand the increased aesthetic requirements of patients, and on the other hand the disadvantages of the amalgam as a restorative material. Despite the daily placement of composite restorations and the presence of LCUs in any dental practice, the level of knowledge of dentists about the main factors of the photopolymerization process - light intensity, irradiation time, layer thickness, distance and direction of the LCU’s tip, etc., is not high. The poor awareness of the work with LCUs and light polymerization factors can lead to an incorrect curing protocol, which in turn can lead to an incomplete polymerization of the material with all adverse consequences: increased risk of restoration fracture, reduced hardness and wear resistance, elution of residual monomers, reduced adhesive bonding strength and faster colour change. This gives grounds for the present dissertation to be focused on this part of the problem of photopolymerization - by conducting research using conventional and newly developed methods to contribute to a higher level of knowledge about working with LCUs and to give practical guidelines for better control of the polymerization factors. This, in the end, will ensure higher quality and longevity of the composite restorations, which in turn will improve the dental health of patients. The thesis aims to study the problems related to light curing in dentistry by analysing the factors influencing the process of photopolymerization of dental composites.

Въвеждането на фотополимеризиращите композиционни материали (KM) е революционна стъпка във възстановителната дентална медицина, защото позволява на клиницистите сами да определят началото на полимеризационния процес. Причина за тяхното широко приложение в ежедневната практика са от една страна завишените естетични изисквания на пациентите, а от друга недостатъците на амалгамата като обтуровъчен материал. Въпреки ежедневното поставяне на обтурации от композит и присъствието на фотополимеризиращите лампи във всяка една дентална практика, нивото на познание на лекарите по дентална медицина относно основните фактори, от които зависи процеса на фотополимеризация – интензитет на светлината, време на облъчване, дебелина на слоя, разстояние и посока на световода и др., не е високо. Слабата информираност относно работата с ФПЛ-и и факторите на светлинната полимеризация може да доведе до неправилен полимеризационен протокол, а това от своя страна до непълноценна полимеризация на материала с всички неблагоприятни от това последици: увеличен риск от фрактура на обтурацията; понижена твърдост и абразивоустойчивост; отделяне на остатъчни мономери; намалена здравина на адхезивната връзка и по-бърза промяна на цвета на възстановяването. Това дава основание настоящият дисертационен труд да бъде насочен именно към тази част от проблемите на фотополимеризацията – чрез провеждане на изследвания посредством конвенционални и новоразработени методики да се допринесе за постигане на по-високо ниво на познание относно работата с ФПЛ-и и да се дадат практически насоки за осъществяване на по-добър контрол върху факторите на полимеризацията. Това, в крайна сметка, ще допринесе за изработване на композитни обтурации с високи качества и дълготрайност, в резултат на което ще се подобри денталното здраве на пациентите. Целта на дисертационния труд е да се изследват проблемите, свързани с фотополимеризацията в денталната медицина, като се проучат и анализират факторите, оказващи влияние на процеса на фотополимеризация на дентални композити.