Serum Amyloid A Protein Changes in the Course of Some Virus-Caused Infectious Diseases // Промени в серумния амилоид А протеин при някои инфекциозни заболявания с вирусна етиология

Abstract

Серумният амилоид А /SAA/ протеин представлява плазмен белтък, който се открива в серума на всички животински видове. В сравнение с останалите острофазови протеини, той се отличава с най-ранна експресия, най-кратък плазмен полуживот и най-висока серумна концентрация по време на остър възпалителен процес. През годините, клиничната му стойност е проучвана главно при бактериални инфекции, където заедно с останалите маркери за остро възпаление – С-реактивен протеин /CRP/, прокалцитонин и др., нараства в сигнификантни стойности, подпомага поставянето на ранна диагноза и корелира с ефекта от приложеното антибактериално лечение. При пациенти с вирусни инфекциозни заболявания, показателят е слабо проучен, както в световен мащаб, така и у нас. Предвид факта, че този тип патология се оказва с нарастваща актуалност в наши дни /поради поява на нови или възвръщане на стари етиологични агенти, а така също и вследствие честото атипично клинично протичане/, се появява и необходимостта от въвеждане в клиничната практика на специфичен лабораторен маркер, корелиращ с възпаление от вирусен произход и подпомагащ поставянето на ранна диагноза. С оглед на това, целта на настоящия дисертационен труд е свързана с проучване промените в серумната концентрация на SAA при някои инфекциозни заболявания с вирусна етиология и оценка приложимостта му в клиничната практика като лабораторен маркер, отчитащ тежест на основното заболяване и ефект от проведеното лечение.

Serum amyloid A protein (SAA) is a major plasma protein circulating in the serum of all animals and humans when acute inflammation appears. Compared with other routinely measured acute phase proteins, it differs by its earliest expression, shortest plasma half-life, and highest serum concentration. Through the years, it has been mostly studied during bacterial infections. It has been proved that its sera concentrations, together with the sera concentrations of markers for acute inflammation such as C-reactive protein /CRP/, procalcitonin, etc., increases significantly and correlates with the establishment of an early diagnosis and with the effect of the implemented treatment. In the course of viral infectious diseases, SAA is poorly studied both around the world and in Bulgaria. Because such kinds of diseases are especially actual nowadays /due to emerging and reemerging strains and atypical clinical presentation/, there is a substantial necessity of introducing in the practice of a specific laboratory marker, which corresponds to minor inflammatory triggers such as viruses. This study aims to evaluate the dynamic changes in the sera concentrations of SAA in the course of some virus-caused infectious diseases and assess its significance as a diagnostic and prognostic marker of the severity of the disease and the treatment’s effect.