Dynamics of oxidative status in paients with paroxysmal atrial fibrillation // Динамика в оксидативния статус при пациенти с пароксизмално предсърдно мъждене

Abstract

Оксидативният статус при пациенти с предсърдно мъждене (ПМ) е анализиран предимно при персистиращо и перманентно ПМ. Това определи целта на настоящия дисертационен труд: да се изследва оксидативния статус при пациенти с пароксизмално ПМ и се проследят промените в него след възстановяване на синусов ритъм. Проучи се състоянието на прооксидантна и антиоксидантна система по време на ПМ, 24 часа и 28 дни след възстановяване на синусов ритъм. Чрез спектрофотометричен метод и директна пламъкова атомноабсорбционна процедура бяха изследвани едновременно десет показателя: нива на малондиалдехид и глутатион в плазма и еритроцити, активност на супероксид дисмутаза, каталаза, глутатион пероксидаза, глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа, церулоплазмин и серумен мед. Получените резултати притежават изцяло оригинален характер. За първи път при пароксизмално ПМ се установява оксидативен стрес още до 24-я час след клиничната му изява, следствие на засилени прооксидантни процеси и понижени антиоксидантни механизми и възстановяване на оксидативния баланс бавно във времето – до двадесет и осем дни след епизода на ПМ. За първи път е показан меден дефицит при изявата на заболяването и е потърсена връзка с иницииращите го механизми. Установено е, че шест от показателите са предиктивни за изявата на пароксизмално ПМ и са представени математически модели за изчисляване вероятността за развитие на заболяването. Направено е предложение за нов подход при антиоксидантното лечение.

Oxidative status in atrial fibrillation (AF) was analyzed mainly in patients with persistent or permanent type of the arrhythmia. Data on paroxysmal AF are scarce that gives us ground to specify the aim of the dissertation: to investigate the oxidative status in patients with paroxysmal AF and monitor its changes after sinus rhythm restoration. For that reason prooxidant and antioxidant system was studied in dynamics: during the episode of AF, 24 hours and 28 days after the rhythm disorder was terminated. Ten markers were measured by colourimetric enzymatic essay and atomic absorbtion spectrometry: levels of malondialdehyde and glutathione in plasma and erythrocites, activity of superoxide dismutase, catalase, glutathione peroxidase, glucose-6-phosphate dehydrogenase, ceruloplasmin and serum levels of copper. The results are original in their character. For the first time oxidative stress, result of enhanced prooxidant precesses and decreased antioxidant defence system, were established still in the early hours (up to the 24th hour) of paroxysmal atrial fibrillation; the oxidative balance recovered slowly after sinus rhythm restoration – till the 28th day after tha arrhythmia termination. For the first time copper deficiency was established during episode of paroxysmal AF, most probably closely related with the initiating mechanisms of the arrhythmia. Six markers appeared to be predictive for the AF appearance and precise mathematical models were created to calculate the possibility of the disorder development. New approach of antioxidant treatment in paroxysmal AF was suggested.