I hereby declare that I will use the electronic library contents in compliance with COPYRIGHT AND RELATED RIGHTS ACT, Article 24, paragraph 1, item 9, only for scientific, cultural and educational purposes, without commercial gain, without commercial interest and non-profit.No Yes
Medico-social problems of Persons with Disabilities in the System of Disability Medical Assessment /// Медико-социални проблеми на инвалидността в системата на медицинската експертиза
Date
2018Author
Mancheva, Paraskeva
Манчева, Параскева
paraskeva.mancheva@mu-varna.bg
Metadata
Show full item recordAbstract
Solving of the problems of a persons with disability is one of the most important priorities in the social policies of European Union member states. The relevance of the problem in Bulgaria is defined by the increase of disability cases under the circumstances of rapidly ageing population in Bulgaria and the challenges faced by the system of disability medical assessment, the social services and the National Insurance Institute. Socio-economic and political changes after November 1989 changed the way the system of disability medical assessment (DMA) functions. The legislative prerequisites for social rights occur after an expert decision issued by the regional disability medical assessment commissions (DMAC). It is a long and rough way to the acquisition of DMA and works like a barrier to the rights and social integration of persons with disabilities. The complicated situation requires measures for improvement of social and health policies not only on behalf of the governmental but regional level as well. This requires the adoption of a disability strategy which aims complex biological, psychological and social evaluation and rehabilitation for persons with disabilities, their social inclusion and return to the labour market. Government and the society are trying to create conditions for a fair distribution of health and social resources by intermittent reforms in the system of disability medical assessment aiming strengthening of the social benefits. Attempts for solving the problem by legislation changes do not clarify the range of people affected and slow down the process of social integration of the people concerned. The system of disability medical assessment faces negative consequences as its occupation and professional, preventive and rehabilitation function is often overlooked. Revealing the roots for its ineffectiveness would create opportunities for a positive and adequate system change. Unequivocally, this will contribute to conclusive definition of the problematic sphere of disability/impairment in Bulgaria. Решаването на проблемите на човека с инвалидност/увреждане е един от най-важните приоритети в социалната политика на държавите членки на Европейския съюз. Актуалността на проблема в България се определя от нарастването на честотата на инвалидността в условията на бързо застаряване на населението у нас и предизвикателствата пред системата на медицинската експертиза, социалните служби и Националния осигурителен институт, които ги следват. Социално-икономическите и политически промени след ноември 1989 г. промениха начина на функциониране на системата на медицинската експертиза (МЕ). Законодателните предпоставки за социалните права възникват след експертното решение, издавано от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК). Пътят за сдобиването с него е дълъг и труден и препятства достъпа до правата и интеграцията в обществото. Усложнената ситуация изисква провеждането на мерки за усъвършенстване на социалната и здравната политики, както на държавно, така и на регионално ниво. Това налага приемане на стратегия за въздействие върху инвалидността, подчинена на една цел – комплексна биологична, психологична и социална оценка и рехабилитация на хората с увреждания, тяхното социално включване и връщане на пазара на труда. Държавата и обществото се опитват да създадат условия за справедливо разпределение на ресурсите на здравната и социалната системи, като периодично реформират системата на МЕ в посока подсилване на социалните ефекти от нея. Опитите да се реши проблема законодателно не изясняват кръга на лицата, попадащи в неговия обсег и имат за последица забавяне на процеса на социална интеграция на действително нуждаещите се лица. Системата на МЕ понася негативни последици, тъй като се забравя нейната трудово-професионална, профилактична и рехабилитационна функция. С разкриването на причините за неефективното й функциониране биха се създали възможности за позитивна и адекватна промяна във системата. Несъмнено това ще допринесе за определяне на проблемния кръг на инвалидността/увреждането в български условия.