I hereby declare that I will use the electronic library contents in compliance with COPYRIGHT AND RELATED RIGHTS ACT, Article 24, paragraph 1, item 9, only for scientific, cultural and educational purposes, without commercial gain, without commercial interest and non-profit.No Yes
Biomarkers for Assessing Bone Disease in Multiple Myeloma // Биомаркери за оценка на костната болест при мултиплен миелом
Abstract
Multiple myeloma (MM) is an oncohematological disease with increasing incidence in recent years. A characteristic manifestation of MM is bone disease (BD), with 80% of patients having proven osteolytic lesions at diagnosis. Increased osteoclast activity and suppressed osteoblast function play a key role in its pathogenesis. The proteins Dkk-1, sclerostin, sRANKL, osteopontin and periostin, characterising osteoclast and osteoblast function in newly diagnosed patients with MM, are the object of study in this dissertation. Their levels at diagnosis are significantly higher in patients compared to control subjects. They adequately reflect the stage of the disease and the extent of bone involvement. The positive correlation of the studied biomarkers with bone marrow infiltration and beta-2-microglobulin, as well as the negative correlation with haemoglobin, probably reflect tumour growth and disease progression. The biomarkers studied have very good diagnostic potential to reliably discriminate patients from healthy individuals. They change in the course of treatment, with a decrease in their serum levels depending on the number of therapeutic courses performed. The scientific issue addressed in the thesis is both relevant and innovative, not only for Bulgaria but also worldwide, given the increasing incidence of the disease and the need for new, specific and reliable molecular biomarkers to detect and monitor the most common complication of MM, namely myeloma BD. Множественият миелом (ММ) е онкохематологично заболяване с нарастваща през последните години честота. Характерна проява на ММ е костната болест (КБ), като 80% от пациентите са с доказани остеолитични лезии още при поставяне на диагнозата. Ключова роля в патогенезата има повишената остеокластна активност и потисната остеобластна функция. Обект на изследване в дисертационния труд са белтъците Dkk-1, склеростин, sRANKL, остеопонтин и периостин, характеризиращи остеокластната и остеобластна функция при пациенти с новооткрит ММ. Проследени са нивата им при диагнозата, значимо по-високи при пациентите в сравнение с контролните индивиди. Те адекватно отразяват стадия на болестта и степента на костното засягане. Установената позитивна корелационна взаимозависимост на изследваните биомаркери с костномозъчната инфилтрация и бета-2-микроглобулин, както и отрицателната взаимовръзка с хемоглобин вероятно отразяват туморния растеж и прогресията на заболяването. Изследваните биомаркери се отличават с много добър диагностичен потенциал като надеждно дискриминират болни от здрави индивиди. Те се променят в хода на лечението, като намалението на серумните им нива е в зависимост от броя на проведените курсове. Поставеният научен проблем в дисертацията е актуален и иновативен, не само за България, но и в световен мащаб, предвид нарастващата заболеваемост и нуждата от нови специфични и надеждни молекулни биомаркери за установяване и мониториране на най-честото усложнение при ММ, каквото е КБ.