Antiviral Therapy in Chronic Hepatitis B – Viral Marker Dynamics and Long-Term Outcomes // Антивирусна терапия при хроничен хепатит В – динамика на вирусните маркери и дългосрочни резултати

Abstract

The thesis presents an in-depth assessment of the effectiveness of antiviral treatment for hepatitis B virus (HBV). 84 patients with chronic hepatitis B or liver cirrhosis on long-term nucleoside/nucleotide treatment from the Gastroenterology Clinic's hepatology registry were studied. Indications for treatment were biochemical activity and/or liver damage. Every 6–12 months, in the course of monitoring treatment efficacy, the routine evaluation with clinical examination, liver enzymes, abdominal ultrasound, and viral load has been expanded to include two new serological markers of HBV activity: quantification of hepatitis B virus surface antigen (HBsAg) and the "core"-associated antigens (HBcrAg). Their dynamics categorise patients with viral suppression into 2 main groups: with and without a significant reduction in HBV translational activity. Additional tasks were to determine the baseline factors for a favourable response to antiviral therapy and, conversely, predictors of disease progression. The tendency to decrease the production and secretion of HBsAg and HBcrAg may be future indicators for stopping treatment in a part of patients with initial hepatitis B, without the risk of relapse, with the possibility of post-therapeutic immunological control. This approach would reduce the burden of long-term antiviral therapy, as well as indicate more aggressive surveillance and additional treatment of patients with suboptimal response.

Дисертационният труд предлага съвременна оценка на ефективността на антивирусното лечение срещу хепатитния В-вирус (HBV). Изследвани са 84 пациенти с хроничен В хепатит или чернодробна цироза на продължително нуклеозидно/нуклеотидно лечение от хепатологичния регистър на клиниката по гастроентерология. Показанията за лечение са биохимична активност и/или чернодробно увреждане. На всеки 6-12 месеца, в хода на проследяване ефекта на лечението, рутинната оценка с клиничен преглед, чернодробни ензими, абдоминална ехография и вирусен товар е разширена с включването на два нови серологични маркери за активност на HBV: количествено определяне на хепатит В-вирусния повърхностен антиген (HBsAg) и на „кор“-свързаните антигени (HBcrAg). Динамиката им категоризира пациентите с вирусна супресия на 2 основни групи: с и без значимо намаляване на транслационната активност на HBV. Допълнителни задачи, които си поставихме са да определим изходните фактори за благоприятен отговор на антивирусна терапия и обратно, на предиктори за прогресия на болестта. Тенденцията за понижаване на продукцията и секрецията на HBsAg и HBcrAg могат да са бъдещи индикатори за спиране на лечението при част от пациентите с начален хепатит В, без риск от рецидив, с възможност за пост-терапевтичен имунологичен контрол. Този подход би намалил тежестта на продължителната антивирусна терапия, както и би индицирал по-агресивно наблюдение и допълнително лечение на пациентите със субоптимален отговор.