Occupational Risk Factors in the Epidemiology of Stroke // Професионални рискови фактори в епидемиологията на мозъчните инсулти

Abstract

Due to the widespread changes in the contemporary workforce worldwide, there has been a noticeable increase in the prevalence of socially significant diseases such as cerebrovascular and cardiovascular diseases is noticeable. They represent one of the greatest threats to human health and well-being worldwide and a significant burden on the health system and society. The temporary or permanent loss of work capacity is a well-established consequence of many socially significant diseases and continued substantial financial investment in prognostic, treatment and rehabilitation measures. Our study aims to investigate the role of occupational risk factors in the epidemiology of cerebral strokes in patients of working age (18 – 64 years). Three hundred fifty-one patients who have experienced an acute cerebral stroke in working age participated in the study. A questionnaire survey, clinical examination, neuroimaging and laboratory tests, Consciousness Rating Scale (GLCS), and Stroke Severity Rating Scale (NIHSS) were performed. As part of our research, we analysed harmful habits, vascular and occupational risk factors, the level of stress in each of them and their correlation with the diagnosis of stroke.

С мащабните промени на съвременния трудов живот на работещата част от населението в глобален план се забелязва “подмладяване” на голяма част от социалнозначимите заболявания като мозъчно-съдови и сърдечно-съдови заболявания. Те представляват една от най-големите заплахи за здравето и благосъстоянието на хората по целия свят и голямо бреме за здравната система и обществото като цяло. Известно е, че последствията от повечето социално значими заболявания включват временна или постоянна загуба на работоспособност и продължителни значителни финансови инвестиции в мерки за прогнозиране, лечение и рехабилитация. Цел на нашето проучване е да се проучи ролята на професионалните рискови фактори в епидемиологията на мозъчните инсулти, при пациенти в работоспособна възраст (18 – 64 години). В изследването участват 351 пациенти с реализиран остър мозъчен инсулт в трудоспособна възраст. Проведено е анкетно проучване, клинично изследване, невроизобразяващи и лабораторни изследвания, скала за оценка на съзнанието (GLCS), скала за оценка тежестта на инсулта (NIHSS). В хода на настоящото проучване анализирахме вредните навици, съдовите и професионални рискови фактори, ниво на стрес при всеки от тях и връзката им с диагнозата инсулт.