I hereby declare that I will use the electronic library contents in compliance with COPYRIGHT AND RELATED RIGHTS ACT, Article 24, paragraph 1, item 9, only for scientific, cultural and educational purposes, without commercial gain, without commercial interest and non-profit.No Yes
Awareness, Treatment and Control of Arterial Pressure in the Rural Population. Identifying Barriers to Effective Control // Осведоменост, лечение и контрол на артериалното налягане сред селското население. Бариери за контрол
Abstract
The study of 'usual mean arterial pressure (AP)' revealed a disadvantage for the rural population regarding the extent of AP awareness, treatment and control. Seasonal variation in AP significantly impacts the frequency of elevated values and the degree of AP control. The degree of awareness and treatment were affected to a significantly lesser extent. A cross-sectional study representative of the rural population demonstrated a situation specific to our country: 'High prevalence of arterial hypertension (AH), high awareness, high treatment coverage, but inadequate AP control, especially in men'. AP therapy is not tailored to individual cardiovascular risk (CVR). Among high-risk hypertensive men, 40 percent did not pursue antihypertensive treatment, while 72 percent of women with borderline elevated values but a CVR of less than 5 percent pursued one. AH control in the high CVR group was only 6 percent. The most significant barriers to AP control by patients were related to patients' behaviours regarding medication and non-medication AH control and poor adherence to AH therapy. Accuracy and, consequently, control of AP were influenced by the affordability of medications and the degree of awareness regarding AH. More than half (56 percent) of treated hypertensive patients experience severe financial difficulties in securing their medications. The inadequate level of AH awareness is also driven by the ineffectiveness of the health education system regarding risk factors for cardiovascular disease. Barriers to AP control by GPs are equivalent in importance to those by patients but with more significant impact potential. Despite claiming knowledge of clinical recommendations, GPs have not adopted the practice of assessing individual cardiovascular risk and do not tailor AH therapy. The contradiction between a good understanding of the patient's problems hindering the control of AP and a passive attitude towards preventive work reveals the need to search for new approaches in health education activities. Изследването на "обичайното артериално налягане (АН)" разкри по-неблагоприятно положение за населението от селата по отношение на степента на осведоменост, лечение и контрол на АН. Сезонното вариране на АН оказва съществено влияние върху честотата на повишените стойности и степента на контрол на АН. Степента на осведоменост и лечение са повлияни в значително по-ниска степен. Представителното за селското население срезово проучване доказа специфична за нашата страна ситуация: "Висока честота на АХ, висока степен на осведоменост, висока степен на .обхващане с лечение, но незадоволителен контрол на АН, особено при мъжете". АХ терапия не е съобразена с индивидуалния сърдечно-съдов риск (ССР). Сред мъжете хипертоници с висок риск 40 процента не провеждат анти-хипертензивно (АХ) лечение, а същевременно 72 процента от жените с гранично повишени стойности, но ССР по-малко от 5 процента провеждат такова. Контролът на АН в групата с висок ССР е едва 6 процента. Най-значимите бариери за контрол на АН от страна на пациентите са свързани с поведението на пациентите по отношение на медикаментозния и немедикаментозния контрол на АН и слаба адхерентност към АХ терапия. Прецизността и съответно контрола на АН са повлияни от финансовата достъпност на лекарствата и степента на информираност относно АХ. Над половината (56 процента) от лекуваните хипертоници изпитват силни финансови затруднения при осигуряване на лекарствата. Незадоволителното ниво на информираност за АХ е обусловено и от неефективността на системата за здравно обучение по отношение на рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания. Бариерите за контрол на АН от страна на ОПЛ са равностойни по значение на тези от страна на пациентите, но с по-голям потенциал за повлияване. Въпреки твърдението, че познават клиничните препоръки, ОПЛ реално не са възприели практиката за оценка на индивидуалния СС- риск и не съобразяват АХ терапия с него. Противоречието между доброто разбиране за проблемите от страна на пациента, възпрепятстващи контрола на АН и пасивното отношение към профилактичната работа разкриват необходимостта от търсене на нови подходи за организация и нови извършители на дейностите по здравно обучение.