Some Aspects of the Effectiveness of Psychodrama Therapy in Patients with Panic Disorder /// Някои аспекти на ефективност на психодрама терапията при пациенти с паническо разстройство

Abstract

Материали и методи: Отворено, рандомизирано, пилотно, проспективно, интервенционално, клинично изследване с контролна група. Пациентите бяха разпределени на случаен принцип в 2 групи – група с психодрама (n = 20) и група с контроли (n = 20), със стратификация за равенство по демографски показатели и характеристики на боледуването. Всички пациенти получават своята фармакотерапия (стандартната за паническото разстройство) при личния си психиатър. За диагностика на пациентите бе използвано полуструктурирано интервю, проведено от клиницист, според дефиницията на DSM-IV-TR. За оценяване на тежестта на разстройството бе използван Hamilton for anxiety, а за измерване на промените в симптомите, качеството на живота и социалното функциониране - CORE‐OM (Evans et al., 2000) и SAI‐R (David Kipper 2008). Предимствата при паралелно лечение с психодрама и фармакотерапия при паническо разстройство са: значително по-висока степен на подобрение в тревожната симптоматика спрямо лечение единствено с фармакотерапия, като за 6-месечен терапевтичен курс 55 % от пациентите достигат до липса на клинично значима тревожна симптоматика; по-голямо подобрение на общия клиничен резултат, намаление на проблемите и симптомите и повишаване на психичното благополучие. Постигнатото подобрение се запазва значимо и 6 месеца след приключване на терапевтичния курс с психодрама.Потвърждава се наличието на значимо повишаване на нивото на спонтанността при пациентите, лекувани успоредно с психодрама и фармакотерапия. Повишаването на спонтанността корелира с намаляване на тревожността, подобрение на цялостния клиничен резултат и функционирането и повишаване на психичното благополучие, което подкрепя хипотезата за значението й за психичното здраве при лицата с паническо разстройство.

We conducted an open, randomized, prospective interventional clinical pilot research with a control group. All patients were suffering from panic disorder (according the definition of DSM-IV-TR) and were receiving standard therapy for the disorder by their psychiatrists. The patients were randomly distributed into two groups – a psychodrama group (n = 20) and a control group (n = 20), with a stratification for demographic parameters and illness characteristics. A semi-structured interview according to the diagnostic criteria of DSM-IV-TR, was used for diagnostics of the patients. Afterwards, all the participants in the study were examined with 3 tools – HAM-A, SAI-R and CORE-OM, and the evaluations of the patients were performed three times: the first at the baseline; the second at the 6th month (at the end of the period of the group therapy); and the third at the 6-months follow-up, after the end of the period of the group therapy. Conclusions: The advantages of parallel therapy with psychodrama and pharmacotherapy in panic disorder are: a significantly higher degree of improvement in anxiety symptoms compared to pharmacotherapy alone, 55% of patients experienced no clinically significant anxiety symptom after 6-month treatment course; greater improvement in overall clinical outcome, reduction of problems and symptoms and increased mental well-being. The improvement achieved is significant and 6 months after the end of the psychodrama treatment course. The presence of a significant increase in spontaneity in patients treated in parallel with psychodrama and pharmacotherapy is confirmed. Increased spontaneity correlates with reduced anxiety, improvement in overall clinical outcome and functioning and increased mental well-being, which supports the hypothesis of its importance for mental health in people with panic disorder.