Показване на основна информация на публикация

dc.creatorКомсийска, ДетелинаBG
dc.creatorKomsiiska, DetelinaEN
dc.date.accessioned2019-08-09T12:07:38Z
dc.date.available2019-08-09T12:07:38Z
dc.date.issued2017
dc.identifier.urihttp://repository.mu-varna.bg/handle/nls/335
dc.description.abstractПроучени са 93 пациенти, преболедували от мозъчен инсулт на възраст 39-87 г. На всички бяха изследвани основни клинични симптоми, а състоянието им беше оценявано със специализирани скали (HAM-D-17, MMSE, NIHSS, STAI, PHQ-9, PHQ-15, GAD-7). При всички пациенти бяха изследвани подбрани показатели на оксидативния стрес с помощта на спектрофотометрия и Електрон Парамагнитен Резонанс (ЕПР). Резултатите бяха обработени със съвременни статистически методи. Като резултати от изследването беше установено депресивно разстройство при приблизително 2/3 (64,5%) от пациентите с мозъчен инсулт, като от клиничните симптоми водещи са понижено настроение, безрадостност, повишена психична и соматична тревожност, безсъние, соматични оплаквания, с изводими от тях хипохондрични мисли. Генерализирано тревожно разстройство се установи при 70 (75.25%) пациенти. Установи се висока коморбидност между депресивните и генерализираните тревожни разстройства. Налице е повишен оксидативен стрес при болните с мозъчен инсулт и депресивни и тревожни разстройства, което проличава от повишени нива на ROS, NO, MDA, PC, 8-OHdG, CAT. От друга страна нивата на SOD и аскорбатни радикали се понижават. Поради тези резултати е уместно към комплексното лечение на депресия с антидепресанти да бъдат включени и антиоксиданти като витамин C, коензим Q, oмега 3 и др.BG
dc.description.abstractThe contingent of the study was 93 stroke patients, of which 59 men (39-83 years) and 34 women (56-87 years), with average age 66.8 years. The methodologies used are clinical, questionnaire, statistical and laboratory. The clinical methods include collecting complete information from patients, if possible and / or from close relatives, and available medical documentation on the underlying disease and concomitant illnesses, with emphasis on accompanying psychiatric history, deprivation of overall mental status, focusing on the affective sphere, somatic and neurological status and application of assessment scales (HAM-D-17, MMSE, NIHSS, STAI, PHQ-9, PHQ-15, GAD-7). Summarizing the results, it is found that the development of post-stroke depression is a common mood disorder affecting about a third of the patients with stroke. In our study, depressive disorder was reported in two-thirds of the patients with stroke. Generalized anxiety disorder in post-stroke patients was found in 70 (75.25%). There is a statistically significant positive correlation between depressive disorders and generalized anxiety disorders - increasing of severity of depressive disorder increases the severity of generalized anxiety disorder as well. In post-stroke patients with depression, there is increased generation of reactive oxygen species (ROS), increased levels of Nitrogen Oxide (NO), Malondialdehyde (MDA), protein-carbonyl (PC), 8-OHdG, and catalase enzyme (CAT) levels. The superoxide dismutase enzyme (SOD) decreases in the presence of depressive disorder after a stroke. Because of these results, antioxidants such as vitamin C, coenzyme Q, omega 3 and others are also appropriate for the complex treatment of depression with antidepressants.en_US
dc.publisherMedical University of Varnaen_US
dc.subjectstrokeen_US
dc.subjectoxidative stressen_US
dc.subjectdepressive and anxiety disordersen_US
dc.subjectpost-stroke depressionen_US
dc.subjectantioxidantsen_US
dc.subject.classificationПсихиатрия и медицинска психология / Psychiatry and Medical Psychologyen_US
dc.titleThe Role of Oxidative Stress in the Development of Depressive and Anxiety Disorders after Stroke // Ролята на оксидативния стрес в развитието на депресивни и тревожни разстройства след мозъчен инсултen_US
dc.typethesisen_US
eprmuv.creator.emailoa@mu-varna.bgen_US
eprmuv.departmentКатедра по психиатрия и медицинска психология / Department of Psychiatry and Medical Psychologyen_US
eprmuv.institutionMedical University of Varnaen_US
eprmuv.pages129en_US
eprmuv.publication.placeVarnaen_US
eprmuv.thesis.degreephden_US
eprmuv.thesis.typedoctoralen_US


Файлове в тази публикация

Thumbnail
Thumbnail

Тази публикация се показва в следните колекции

Показване на основна информация на публикация