Comparison of the Gleason Scores from a Prostate Biopsy and Radical Prostatectomy // Сравняване на Gleason score от биопсия на простата и от радикална простатектомия

Abstract

Основен показател за степента на злокачественост на карцинома на простатата (КП) е Глийсън скора (ГС). Той се определя при биопсията на простатата, а при пациенти подложени на радикална простатектомия (РП) се изследва и втори път-след операцията. Нерядко двата ГС се разминават, което именно е и обект на настоящето изследване. Беше установено, че съвпадане на двата ГС има едва в 34,48% от случаите. В останалите има или увеличаване на ГС след операцията, или намаляване. Направихме опит да определим факторите, които могат да ни насочат към възможно повишаване на ГС след РП- а именно повишената плътност на ПСА, малкият обем на простатата и ниският изходен ГС. Намаляването на ГС след РП е на пръв поглед благоприятен белег, защото традиционно се приема, че постоперативният ГС е окончателният и най-точният. Обаче анализът на преживяемостта на пациентите в групата с подобрен ГС показа, че те имат статистически достоверно по-лоша преживяемост спрямо тези с непроменен ГС. Това означава, че ГС от биопсията е самостоятелен прогностичен белег, който също е редно да се взима предвид при преценка на постоперативното поведение след РП. В направения анализ също разгледахме как нивото на ПСА, плътността на ПСА, възрастта на пациента, обемът на простатата, ГС влияят върху патоанатомичните характеристики на КП и преживяемостта на пациента. Така се опитахме да създадем по-точна и пълна картина на това заболяване с цел оптимизиране на неговото лечение.

The main indicator of the degree of malignancy of prostate cancer (PCa) is the Gleason score (GS). It is determined after the prostate biopsy, and in patients undergoing radical prostatectomy (RP), it is examined a second time - after the operation. Often the two GSs diverge, precisely the subject of the present study. It was found that the two GSs match only in 34.48% of the cases. In the rest, there is either an increase in GS after the operation or a decrease. We attempted to determine the factors that may point us to a possible increase in GS after RP - namely, increased PSA density, small prostate volume and low baseline GS. At first glance, the decrease in GS after RP is a favourable sign because it is traditionally assumed that the postoperative GS is the final and most accurate. However, survival analysis of patients in the group with improved GS showed statistically significantly worse survival than those with unchanged GS. This means that GS from the biopsy is an independent prognostic marker, which should also be considered when assessing the postoperative behaviour after RP. In the performed analysis, we also examined how PSA level, PSA density, patient age, prostate volume, and GS influence the pathoanatomic features of PCa and patient survival. Thus, we tried to create a more accurate and complete picture of this disease in order to optimize its treatment.