Clinical-psychopathological, Clinico-psychological and Psychosocial Aspects of Schizophrenia and Homicidal Behaviour /// Клинико-психопатологични, клинико-психологични и психосоциални аспекти на шизофрения и хомицид

Abstract

Беше направено сравнение между хомицидна, нехомицидна шизофрения и група на индивиди с хомицид без психично заболяване. ЦЕЛ НА ПРОУЧВАНЕТО: Да се сравни психопатологията, клинико-психологични параметри и социалното функциониране при пациенти с шизофрения и хомицид, шизофрения без хомицид и хомицидни индивиди без психично заболяване. ИНДИВИДИ И МЕТОДИ: 43 хомицидни шизофрении пациенти, 40 нехомицидни шизофренни пациенти и 26 хомицидни индивиди без психично заболяване бяха оценени за наличие на психопатологични, психологични и психосоциални абнормности чрез PANSS, SANS, SAPS, BUSS-DURKEE HOSTILITY QUESTIONAIRE, ROSENZWEIG FRUSTRATION TEST и GAF. Друг инструмент, изполаван в изследването, беше специализиран демографски въпросник. РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ: Хомцидните шизофренни пациенти имаха по-изразена симптоматология, както в позитивния, така и в негативния симптомни домени в сравнение с нехомицидните пациенти. Те имаха по-слабо социално функциониране. Честотата на "необичайно мисловно съдържание" при шизофрениите с хомицид е значително по-изразена в сравнение с шизофрениите без хомицид. Хомцидните шизофренни пациенти имаха по-изразена симптоматология, както в позитивния, така и в негативния симптомни домени в сравнение с нехомицидните пациенти. Те имаха по-слабо социално функциониране. Честотата на "необичайно мисловно съдържание" при шизофрениите с хомицид е значително по-изразена в сравнение с шизофрениите без хомицид. Жертвите на хомицида при шизофренните пациенти бяха предимно от близкото семейно обкръжение, за разлика от тези при нешизофренните хомициданти, при които преобладаваха жертви извън семейството. При шизофренните хомицидни пациенти някои области от Buss-Durkee Hostility Questionaire (физическа агресия, индиректна агресия, негативизъм, раздразнителност и обида) бяха по-изразени при хомицидните, отколкото при нехомицидните шизфренно болни. Индексите на Rauchfleisch "посока на агресия", "открита агресия", "справяне с вината" са с по-високи стойности при болните с хомицидна шизофрения, в сравнение с другите две групи. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Хомицидните шизофренни пациенти имаха по-изразени симптоми в сравнение с нехомицидните болни. Някои симптоми като необичайно мисловно съдържание са със значително по-високи стойности при болните с шизофрения и хомицид в сравнение с тези без хомицид. По-високите нива на позитивните симптоми, по-ниските нива на депресия и на висока честота на необичайно мисловно съдържание се свързват значително с психотичен модел на хомицида. Повече болни с хомицидна шизофрения са били лекувани с конвенционални невролептици в сравнение с нехомицидните, които са били лекувани в по-голяма степен с атипични антипсихотици.

Homicidal schizophrenia was compared to non-homicidal schizophrenia and homicidal individuals without psychiatric illness. AIM OF THE STUDY: To compare psychopathology, clinical psychological parameters and social functioning in patients with schizophrenia with/without homicide and homicidal individuals without mental illness. INDIVIDUALS AND METHODS: 43 homicidal schizophrenic patients, 40 non-homicidal schizophrenic patients and 26 homicidal individuals without psychiatric illness were assessed for the presence of psychopathological, psychological and psychosocial abnormalities by PANSS, SANS, SAPS, BUSS-DURKEE HOSTILITY QUESTIONAIRE, ROSENZWEIG FRUSTRATION TEST and GAF. Another instrument used in the study was a list of demographic parameters. RESULTS AND DISCUSSION: Schizophrenic homicidal patients had more pronounced symptomatology in both positive and negative symptom domains compared to non-homicidal patients. They had poorer social functioning. The frequency of “unusual thought content” in schizophrenic homicidal group is much higher than in non-homicidal group. The victims of schizophrenic patients were predominantly family members unlike non-schizophrenic homicidal individuals who had mostly victims outside their family circle. In schizophrenic homicidal patients some items of Buss-Durkee Hostility Questionnaire (physical aggression, indirect aggression, negativism, irritability and offence) are more prominent than in non-homicidal patients. Rauchfleisch indices “aggression direction”, “overt aggression”, ”guilt management” show higher scores in patients with homicidal schizophrenia than in both other groups, which can be used in clinical practice. CONCLUSIONS Homicidal schizophrenic patients have more pronounced symptoms compared to non-homicidal patients with schizophrenia. Some symptoms like “unusual thought content” are with much higher frequency in homicidal group than in non-homicidal patients. Higher levels of positive symptoms, lower levels of depression and higher “unusual thought content” were found in patients with psychotic model of homicide. More patients with homicidal schizophrenia were treated with conventional neuroleptics than those in non-homicidal group, who were treated mainly with atypical antipsychotics. ///////////// ///////////// [BG] Беше направено сравнение между хомицидна, нехомицидна шизофрения и група на индивиди с хомицид без психично заболяване. ЦЕЛ НА ПРОУЧВАНЕТО: Да се сравни психопатологията, клинико-психологични параметри и социалното функциониране при пациенти с шизофрения и хомицид, шизофрения без хомицид и хомицидни индивиди без психично заболяване. ИНДИВИДИ И МЕТОДИ: 43 хомицидни шизофрении пациенти, 40 нехомицидни шизофренни пациенти и 26 хомицидни индивиди без психично заболяване бяха оценени за наличие на психопатологични, психологични и психосоциални абнормности чрез PANSS, SANS, SAPS, BUSS-DURKEE HOSTILITY QUESTIONAIRE, ROSENZWEIG FRUSTRATION TEST и GAF. Друг инструмент, изполаван в изследването, беше специализиран демографски въпросник. РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ: Хомцидните шизофренни пациенти имаха по-изразена симптоматология, както в позитивния, така и в негативния симптомни домени в сравнение с нехомицидните пациенти. Те имаха по-слабо социално функциониране. Честотата на "необичайно мисловно съдържание" при шизофрениите с хомицид е значително по-изразена в сравнение с шизофрениите без хомицид. Хомцидните шизофренни пациенти имаха по-изразена симптоматология, както в позитивния, така и в негативния симптомни домени в сравнение с нехомицидните пациенти. Те имаха по-слабо социално функциониране. Честотата на "необичайно мисловно съдържание" при шизофрениите с хомицид е значително по-изразена в сравнение с шизофрениите без хомицид. Жертвите на хомицида при шизофренните пациенти бяха предимно от близкото семейно обкръжение, за разлика от тези при нешизофренните хомициданти, при които преобладаваха жертви извън семейството. При шизофренните хомицидни пациенти някои области от Buss-Durkee Hostility Questionaire (физическа агресия, индиректна агресия, негативизъм, раздразнителност и обида) бяха по-изразени при хомицидните, отколкото при нехомицидните шизфренно болни. Индексите на Rauchfleisch "посока на агресия", "открита агресия", "справяне с вината" са с по-високи стойности при болните с хомицидна шизофрения, в сравнение с другите две групи. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Хомицидните шизофренни пациенти имаха по-изразени симптоми в сравнение с нехомицидните болни. Някои симптоми като необичайно мисловно съдържание са със значително по-високи стойности при болните с шизофрения и хомицид в сравнение с тези без хомицид. По-високите нива на позитивните симптоми, по-ниските нива на депресия и на висока честота на необичайно мисловно съдържание се свързват значително с психотичен модел на хомицида. Повече болни с хомицидна шизофрения са били лекувани с конвенционални невролептици в сравнение с нехомицидните, които са били лекувани в по-голяма степен с атипични антипсихотици.