Показване на основна информация на публикация

dc.creatorГеоргиева-Христова, ДаринаBG
dc.creatorGeorgieva-Hristova, DarinaEN
dc.date.accessioned2019-08-09T11:49:17Z
dc.date.available2019-08-09T11:49:17Z
dc.date.issued2016
dc.identifier.urihttp://repository.mu-varna.bg/handle/nls/232
dc.description.abstractОбект на дисертацията са кардиоваскуларните автономни нарушения, които не рядко са и причина за смърт при пациенти с остър инсулт. Описана е невропатологията на автономната нервна система и вегетативната регулация на сърдечно-съдовата система; представени са исторически и съвременни данни за нарушенията на кардиоваскуларната функция. Проведено е комплексно сравнително изследване на кардиоваскуларната автономна дисфункция при остър хемисферен исхемичен мозъчен инсулт и са потърсени корелационни зависимости с някои клинични, биохимични и електро-физиологични показатели. Въз основа на получените резултати е създаден алгоритъм за клинико-диагностичен подход с оглед възможност за избор на максимално ефективен индивидуален терапевтичен подход и предотвратяване на внезапна смърт. Потърсена е връзка между локализацията на инсулта и тежестта на кардиоваскуларните автономни нарушения. Потърсени са корелационни зависимости между тежестта на кардиоваскуларните автономни нарушения и тежестта на неврологичната симптоматика; между плазменото ниво на тропонин и: локализацията на инсулта, тежестта на автономните нарушения и тежестта на неврологичния дефицит; между промените в параметрите на симпатиковия кожен отговор и тежестта на кардиоваскуларните автономни нарушения. Изказана е хипотезата, че установяването на определени корелационни зависимости на кардиоваскуларните автономни нарушения при пациенти с остър хемисферен исхемичен мозъчен инсулт, могат да се използват, като допълнителни оценъчни показатели, при определяне тежестта на сърдечно-съдовите автномните нарушения. Получените резултати показват, че кардиоваскуларни автономни нарушения се наблюдават при 80 % от пациенти с остър хемисферен исхемичен мозъчен инсулт. Установи се междухемисферна асиметрия, като тежките и ексцесивни нарушения на сърдечно-съдовата автономна функция преобладават при инфаркти засягащи десния кортекс инсуларис (63,7%). Установи се правопропорционална умерена зависимост между тежестта на кардиоваскуларните автономни нарушения и тежестта на неврологичния дефицит, както и със серумните нива на тропонин. Удължените латентни времена и намалени амплитуди на симпатиковия кожен отговор при изследваните пациенти, показват статистически значима разлика в сравнение с контролната група. Сравнителния анализ показа наличие на силна корелационна зависимост между латенцията и амплитудата на симпатиковия кожен отговор с тежестта на автономната дисфункция. Въз основа на получените резултати е предложен алгоритъм за клинико-диагностичен подход при пациенти с остър исхемичен инсулт, с оглед предотвратяване на вторичните усложнения свързани със сърдечната автономна дисфункция.BG
dc.description.abstractAutonomous cardiovascular disorders, often being a common cause of death in patients with acute stroke, are the object of this thesis. Neuropathology of the autonomic nervous system and the vegetative regulation of the cardiovascular system have been described; historical and contemporary evidence of cardiovascular functional disorders are presented. A comprehensive comparative study of cardiovascular autonomic dysfunction in acute hemispheric ischemic stroke has been performed, we sought correlations with certain clinical, biochemical and electro-physiological indicators. An algorithm for clinical diagnostic approach pointed to the preference of the most effective individual therapeutic approach and prevention of sudden death was created based on the study results. We sought a correlation between the stroke localization and the severity of cardiovascular autonomous disorders. We sought correlations between the severity of cardiovascular autonomous dysfunction and the neurological deficit severity; between plasma levels of troponin and: location of the stroke, the severity of the autonomic dysfunction and the neurologic deficit severity; between changes in the skin response parameters and the severity of cardiovascular autonomous dysfunction. Investigations generate the assumption that the establishment of certain correlations of autonomous cardiovascular dysfunction in patients with acute hemispheric ischemic stroke can be used as additional evaluation of indicators in determining the severity of cardiovascular autonomous dysfunction. The results show that the autonomous cardiovascular disorders occur in 80% of patients with acute hemispheric ischemic stroke. Hemispheric asymmetry, with severe and excessive disorders of cardiovascular autonomic function prevail in strokes affecting the right cortex insularis (63.7%). Proportional moderate correlation between the severity of cardiovascular autonomous dysfunction and the neurological deficit severity has been established, along with the serum levels of troponin. Extended latent periods and reduced amplitudes of the sympathetic skin response in contingent to this study patients showed a statistically significant difference compared to the control group. Comparative analysis manifested strong correlation between latency and amplitude of sympathetic skin response to the severity of autonomic dysfunction. An algorithm for clinical diagnostic approach in patients with acute ischemic stroke to prevent secondary complications associated with cardiac autonomic dysfunction has been put forward based on the results.en_US
dc.publisherMedical University of Varnaen_US
dc.subjectcardiovascularen_US
dc.subjectautonomic dysfunction; acute hemispheric strokeen_US
dc.subjectneurological deficiten_US
dc.subjectskin responseen_US
dc.subject.classificationНеврология / Neurologyen_US
dc.titleCardiovascular Autonomic Dysfunction in Acute Hemispheric Stroke – Correlation Studies /// Кардиоваскуларни автономни нарушения при остър хемисферен исхемичен инсулт – корелационни проучванияen_US
dc.typethesisen_US
eprmuv.creator.emailDarina.Georgieva@mu-varna.bgen_US
eprmuv.departmentКатедра по нервни болести и невронауки / Department of Neurology and Neuroscienceen_US
eprmuv.institutionMedical University of Varnaen_US
eprmuv.pages158en_US
eprmuv.publication.placeVarnaen_US
eprmuv.thesis.degreephden_US
eprmuv.thesis.typedoctoralen_US


Файлове в тази публикация

Thumbnail

Тази публикация се показва в следните колекции

Показване на основна информация на публикация