I hereby declare that I will use the electronic library contents in compliance with COPYRIGHT AND RELATED RIGHTS ACT, Article 24, paragraph 1, item 9, only for scientific, cultural and educational purposes, without commercial gain, without commercial interest and non-profit.No Yes
Microstructural Macular Changes in Patients with Socially Significant Retinal Diseases /// Микроструктурни характеристики на промените в макулата при заболявания на ретината със социално значение
Date
2016Author
Христова, Елица
Hristova, Elitsa
elitsa.hristova@mu-varna.bg
Metadata
Show full item recordAbstract
Цел на настоящата дисертационна работа е да се изследват микроструктурните промени в макулата при заболявания на ретината със социално значение и да се съпостави диагностичната стойност на ОСТ и ФА при тези заболявания. В настоящото проучване са включени общо 293 пациента ( 417 очи), разделени в две големи групи. Група I – контролна група, състояща се от 102 индивида (200 очи) на средна възраст 44,7±18,5г. (от 16 до 82г), от които 48 мъже и 54 жени. Контролната група бе съставена от здрави доброволци, без системни или очни заболявания, нетретирани оперативно и/или медикаментозно с BCVA? 1.0. Всички участници в нея са изследвани с 3D OCT-2000Topcon. Група с патологични промени в ретината, като очите от тази група са разделени на следните подгрупи: група II А - 60 очи на 50 индивида със суха форма на макулна дегенерация свързана с възрастта; група II Б - 55 очи на 50 индивида с ексудативна форма на макулна дегенерация свързана с възрастта; група III - 51 очи на 50 индивида с оклузия на v. centralis retinae (от тях 42 с клонова оклузия и 9 със стволова оклузия на ВЦР) и група IV - 51 очи на 41 индивида с централен серозен хориоретинит. С помощта на оптична кохерентна томография са изследвани дебелината и обема на ретината в макулата при отделните групи и са получени микроструктурни изображения на ретината в норма и патология. Пациентите в групата с патологични промени са изследвани освен с ОСТ и с флуоресцеинова ангиография. Получените резултати са анализирани качествено и количествено. Ретиналната дебелина и обем при здрави очи имат връзка с възрастта, но не и с пола. Макулната дебелина е най-голяма във възрастта от 30 до 50г., като след това тя бавно намалява. Намаляването на ретиналната дебелина е с 0.150 µm за една година. Статистически значимо по-малка ретинална дебелина, във вътрешния 3 мм ринг по ETDRS, средната, централната ретинална дебелина и обем се наблюдаваха при пациенти със суха форма на МДСВ в сравнение със здравата контролна група. Разлика в макулната дебелина, между здрави пациенти и такива с ексудативна МДСВ, се установи само за фовея и ЦРД, което показва, че ексудативната форма засяга централните части на макулата. Статистически значима разлика между пациентите със суха и ексудативна форма на МДСВ имаше както за фовея, назалните пара- и перифовеоларни полета, така и за централната ретинална дебелина и обем. Статистически значимо по-голяма ретинална дебелина във всички изследвани ETDRS зони имаха пациентите с клонова оклузия на ВЦР в сравнение с контролната група здрави доброволци. Аналогични бяха и резултатите от сравнителния анализ между пациентите със стволова оклузия и нормалните контроли с изключение на ЦРД. Що се отнася до статистически значима разлика в ретиналната дебелина и обем между пациентите със стволова и клонова оклузия на ВЦР, то такава беше установена само за долната перифовеоларна зона. Статистически значими разлики в дебелината на ретината между пациентите с ЦСХ и здравата контролна група се установиха за всички ETDRS зони с изключение на долната и темпоралната перифовеоларни зони, както и за средната и централната дебелина в макулата и средния обем в макулата. Установи се умерена статистически значима негативна корелация между зрителната острота на пациентите със суха форма на МДСВ и промените настъпващи в IS/OS и ELM на ОСТ. При пациентите с ексудативна форма на МДСВ наличието на интрареетинални кисти във вътрешните ретинални слоеве оказва сериозно влияние върху зрителната острота. Установихме, че с най-ниска начална ЗО са пациентите с дифузен ретинален едем и отлепване на ПЕР. При пациентите с оклузия на ВЦР негативна корелация между зрителната острота и промените настъпващи в макулата имаше за линията изобразяваща връзката между IS/OS и серозното отлепване на невросензориума. При ЦСХ, най-сериозно влияние върху зрителната острота имаше диаметъра и височината на серозното отлепване невросензориума. The main purpose of this study is to perform an assessment of the microstructural macular changes in patients with social retinal diseases. To compare the diagnostic means of optical coherence tomography (OCT) and fluorescein angiography (FA) in this patients. The study included 417 eyes of 293 subjects who were divided into two large groups. Group I included 200 healthy eyes of 102 subjects, mean age 44,7±18,5 years (16-82 years); 54 women, 48 men, without systemic or ocular disease, untreated surgically and/or medically, BCVA ? 1.0. All patients in this group were examined by 3D OCT-2000Topcon. The group with pathological retinal changes was divided into following subgroups: group II А – 60 eyes of 50 subjects with dry age-related macular degeneration (AMD); group II B - 55 eyes of 50 subjects with wet AMD; group III – 51 eyes of 50 subjects with retinal vein occlusion (RVO) (42 eyes with branch RVO and 9 eyes with central RVO); group IV – 51 eyes of 41 subjects with central serous chorioretinopathy (CSC). Microstructural images of all subjects were obtained using OCT. With the assistance of optical coherence tomography was measured also macular thickness and volume. The group with pathological retinal changes was examined also with fluorescein angiography (FA). The results these two methods of examination were analyzed qualitatively and quantitatively. There was negative statistically significant correlation between macular retinal thickness and volume in healthy subjects group and age. There was no statistically significant correlation between these parameters and gender. The macular thickness was maximal at age between 30 and 50 years and decrease with age. Macular thickness decreasing was with 0.150 µm per year. There were statistically significant lower macular thickness in inner 3mm ETDRS ring, mean retinal thickness, central point thickness and volume in patients with dry AMD compared to healthy subjects. Statistically significant higher macular thickness in fovea and central point thickness has group with wet AMD compared to healthy subjects. There was statistically significant difference between dry and wet AMD group for fovea, nasal parafoveally and perifoveal zones, central point thickness and volume. There was statistically significant higher macular thickness for all ETDRS zones in patients with BRVO compared to healthy subjects. Similar were results for patients with CRVO compared to healthy subjects except central point thickness. There was statistically significant difference between BRVO and CRVO group but only for inferior parafoveal zone. There were statistically significant higher macular thickness, central point thickness and volume and all ETDRS zones, except inferior and temporal parafoveal zones in patients with CSC compared to group I. There was moderate statistically significant negative correlation between visual acuity in group with dry AMD and OCT changes in IS/OS junction and ELM. The presence of intraretinal cysts in inner retinal layers affects visual acuity in wet AMD group. In this group lowest initial visual acuity has patients with diffuse retinal edema and PED. In RVO group there was statistically significant negative correlation between visual acuity and changes in IS/OS junction and presence of serous retinal detachment. The most negative affect on visual acuity has diameter and height of serous retinal detachment in CSC group. Optical coherence tomography became irreplaceable in finding macular changes in various retinal diseases. It’s safe, non-invasive, high-speed technique for imaging foveal and retinal morphology. Some clinicians use OCT as an alternative of FA for follow-up pathological retinal changes. Despite good comparability between these two techniques, each of them has his own advantages for detecting particular pathological changes. Therefore for accurate assessment of retinal pathology and before starting treatment is necessary both of them to be analyzed.