I hereby declare that I will use the electronic library contents in compliance with COPYRIGHT AND RELATED RIGHTS ACT, Article 24, paragraph 1, item 9, only for scientific, cultural and educational purposes, without commercial gain, without commercial interest and non-profit.No Yes
Clinical Implications of Certain Anatomical Variations and Pathological Findings in the Maxillary Sinus in Dental Implantology /// Клинично значение на някои анатомични вариации и патологични находки в максиларния синус за денталната имплантология
Date
2016Author
Georgiev, Tihomir
Георгиев, Тихомир
tihomir.georgiev@mu-varna.bg
Metadata
Show full item recordAbstract
[EN] Most commonly the second molar penetrated into the maxillary sinus and could give rise to complications related to its extraction. In 16.25% of cases maxillary teeth penetrated into the maxillary sinus. In 77. 70% of cases the extraction of teeth in the maxillary distal regions could lead to complications due to communication between the maxillary sinus and the oral cavity. Endodontically treated teeth, irrespective of the quality of treatment, could affect the sinus membrane leading to its thickening. The distance between endodontically treated teeth and the maxillary sinus floor affected the thickness of the sinus mucosa. Teeth with periapical involvement larger than 5 mm contiguous to the maxillary sinus could lead to implications related to the thickness of the sinus mucosa. In 88.57% of cases the teeth with periapical involvement larger than 5 mm, contiguous to the maxillary sinus, actually led to pathological thickening of the maxillary sinus mucosa. Damaged teeth or teeth with poorly performed root canal treatment, which led to periapical involvement, may subsequently cause thickening of the maxillary sinus mucosa and therefore ought to be extracted. The loss of supporting apparatus as а result of inflammatory processes in the maxillary distal teeth has an impact on the state of the maxillary sinus, the most common pathology being thickening of the Schneiderian membrane. Cone beam computed tomography (СВСТ) scans are described as "the gold standard" in preoperative imaging and preparation for surgeries involving the lateral wall of the maxillary sinus. Being aware of the exact location of а. alveolarisantralis allows clinicians to reduce the likelihood of complications. The mean distance between а.а.а. and the maxillary sinus floor is .10.12 mm, whereas the mean distance between the vessel and the top of the alveolar ridge is 15.30 mm. The incidence of bone septa in edentulous maxillary distal regions proved to be 58.17%. Most commonly bone septa occurred in the molar region (84.26% of cases). The width of bone septa may affect the size of а sinus membrane perforation during а maxillary sinus floor augmentation procedure. Inflammatory diseases of odontogenic origin саn give rise to the hypertrophy of the maxillary sinus mucosa. ln over 50% of cases, even following an extraction of the causal tooth, the thickening persists to а size of 5 mm; in 32.75% of cases the sinus membrane thickening acquired dimensions of 5-10 mm; and in 17.24% of cases an aggressive thickening of the sinus mucosa was observed, reaching up to 10 mm. The volumetric and dimensional measurements of the maxillary sinus of patients, who have а planned surgical intervention, can be taken with Planmeca ProMax® ЗD Мах cone-beam computed tomography. In maxillary sinus floor augmentation procedures the application of Cerabone (xenogenic bone material from the mineral phase of bovine bone) has proven to best retain its volume over time in comparison with other materials bone graft materials. [BG] Вторият молар е зъбът, който най-често пенетрира в максиларния синус и може да създаде усложнения при неговата екстракция. В 16,25% от случаите зъбите на горната челюст пенетрират в максиларния синус. В 77,70% от случаите на екстракция на зъби в дисталните участъци на горната челюст може да получим усложнения от създаване на комуникация между максиларния синус и устната кухина. Ендодонтски лекуваните зъби, независимо от качеството на лечението си влияят върху мембраната на синуса, което води до нейното задебеляване. Разстоянието между ендодонтски пролекуваните зъби и пода на максиларния синус оказва влияние върху дебелината на синусната лигавица. Зъби с периапикални изменения с големина над 5 мм в областта на максиларния синус могат да доведат до изменения в дебелината на синусната мукоза. В 88,57% от случаите на зъби с периапикални изменения с големина над 5 мм, намиращи се под горночелюстната кухина, установихме патологично разрастване от страна на мукозата на максиларния синус. Разрушени зъби или такива с недобре извършено кореново лечение, довело до периапикални изменения, могат да бъдат причина за задебеляване на лигавицата на максиларния синус и трябва да бъдат екстрахирани. Загубата на зъбодържащия апарат от възпалителен процес при зъби в дисталните области на горната челюст оказва влияние върху статуса на максиларния синус, като най-честата патология е задебеляването на шнайдеровата мембрана. СВСТ се явява златен стандарт в преоперативното изследване и подготовка на хирурга за операции засягащи латералната стена на максиларния синус. Знанието за точното местонахождение на а. alveolaris antralis ни дава нужната информация за намаляване на усложненията. Средното разстояние на а.а.а. от пода на максиларния синус е 10,12 мм, а средното разстояние на съда от върха на алвеоларния гребен е 15,30 мм. Честотата на срещане на септи в обеззъбени дистални участъци на горната челюст бе 58.17%. Костните септи се срещат най-често в областта на моларните зъби – в 84,26 % от случаите. Ширината на костната септа може да окаже влияние върху големината на перфорацията на синусната мембрана по време на операция по аугментация на пода на максиларния синус. Възпалителните заболявания от одонтогенен произход водят до хипертрофия на лигавицата на максиларния синус, като и след екстракция на причинния зъб в над 50 % от случаите задебеляването персистира в размери до 5 мм, в 32,75% от случаите е с размери между 5 и 10 мм, а в 17,24% от случаите имаме агресивно задебеляване на мукозата на синуса над 10 мм. Оценка на обема и размерите на максиларния синус при пациенти на които им предстои хирургично вмешателство може да бъде направено със софтуера на конично-лъчевия томограф Planmeca ProMax 3D Max. При аугментация на пода на максиларния синус КГХКМ запазва своя обем във времето най – дълго в сравнение с други костновъзстановителни материали.