I hereby declare that I will use the electronic library contents in compliance with COPYRIGHT AND RELATED RIGHTS ACT, Article 24, paragraph 1, item 9, only for scientific, cultural and educational purposes, without commercial gain, without commercial interest and non-profit.No Yes
Analysis of Forensic Psychiatric and Psychological Evaluations in Civil Proceedings of the Varna District Court Docket for the Period of 2007 to 2012 // Анализ на съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологични експертизи в гражданския процес по описа на Окръжен съд – Варна за периода 2007 – 2012 година
Date
2015Author
Джорджанова, Аделина
Dzordzanova, Adelina
Adelina.Dzordzhanova@mu-varna.bg
Metadata
Show full item recordAbstract
Дисертационният труд е насочен към изследване на проблематиката в съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи от граждански дела и съответните съдебни решения, постановени от Окръжен съд. В съдебнопсихиатричната експертиза за дееспособност е решаващо определянето на тежестта на синдрома, степента, при която настъпва загубата на адекватно преживяване за себе си и взаимоотношенията с околните. Оценката на тези състояния до този момент се прави въз основа само на клинико-емпиричните познания, без да има ясни критерии, които следва да се прилагат при конкретната оценка на граничните състояния - между дееспособност и ограничена дееспособност или между ограничена дееспособност и пълна недееспособност. При изследване на недееспособността няма изграден единен стандарт, който да гарантира унифицирането на съдебнопсихиатричната практика в областта на дееспособността. Неяснотите в критериите относно недееспособността водят до незадоволителна надеждност при изготвяне на съдебнопсихиатрична оценка от различни експерти. Целта на дисертационният труд е да се изследват и анализират съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи от граждански дела и съответните съдебни решения, постановени от Окръжен съд - град Варна (ВОС), за срок от 5 (пет) години. За постигане на основната цел на дисертацията са решени научно- изследователски задачи, свързани с: - характеристика на освидетелстваните лица; - анализиране структурата на СПЕ по части; - анализиране експертизите и решенията в различните области на гражданското право: Закон за лицата и семейството; Закон за задълженията и договорите; Закон за наследството; Граждански процесуален кодекс; Семеен кодекс; Закон за отговорността на държавата и общините за вреди; Закон за защита от домашно насилие; Закон за защита срещу дискриминацията; - статистически анализ на основните групи диагностични оценки, водещи до приемане на недееспособност или ограничена дееспособност и тяхната клинична аргументация в експертизите; - анализиране посмъртните съдебнопсихиатрични и комплексни експертизи - анализиране експертните становища, отхвърлени от Съда, и повторно назначените експертни оценки. На база на научно-изследователската работа и приложените методи за анализ са направени следните приноси: 1. Доказана е необходимостта от изготвяне и приемане на Стандарт за структура на съдебнопсихиатричната експертиза, по който да бъдат изработвани експертизите с цел повишаване на качеството на експертната дейност. 2. За първи път в Р. България е проведено изследване върху експертизите в гражданския процес по дела на Окръжен съд – Варна. 3. За първи път се осъществява качествен анализ на изготвените съдебнопсихиатрични, съдебнопсихологични и комплексни експертизи. 4. За първи път са изследвани проблемите на неприетите СПЕ и причините, водещи до неприемането им. 5. Изготвен е Проекто-стандарт по съдебна психиатрия през 2014 година, приет от МЗ с участието на Маринов, П., Велинов, В., Ружчева, М., Филипова, В., Стефанов, Ст. За периода 2007 – 2012 г. бяха изследвани 327 освидетелствани лица, обекти на експертизи в гражданския процес по дела в Окръжен съд – Варна. От първичните СПЕ са приети от съда 304 (93,00 %), останалите 23 СПЕ не са приети от съдебните власти. Въпреки приемането на първичната СПЕ при 18 лица е била назначена последваща експертиза. От неприетите първични СПЕ трите са прекратени и четирите ex. letalis остават на това ниво, като не се били назначавани повторни експертизи. От отхвърлените 16 при първа СПЕ, само при три е била назначава повторна. При две лица има приети първична, вторична и третична СПЕ, като при едно от тях има отхвърлени първа и втора и приета трета СПЕ. Преобладаващата диагноза на неприетите първични СПЕ е параноидна шизофрения, прекратените СПЕ са без психиатрична диагноза, а при казусите с еx. letalis отново e налице параноидна шизофрения. Диагнозите на отхвърлените вторични СПЕ са параноидна шизофрения при три от освидетелстваните лица и посттравматично стресово разстройство при един освидетелстван. В заключение може да се каже, че резултатите от настоящото изследване категорично потвърждават необходимостта от създаването и приемането на Стандарт за структурата на съдебнопсихиатричната експертиза с цел повишаване както качеството на експертната дейност, така и подобряването на дейността на съдебната система, чрез намаляване на времето за издаване на съдебно решение и разходите за последващи експертизи. The dissertation paper is focused to investigate the issues in forensic psychiatric and forensic psychological evaluations used in civil cases and the respective judicial judgments of the Varna District Court. In forensic psychiatry the capability assessment expertise is crucial for determining the gravity of the syndrome, the degree of loss of adequate experience for one’s self and self relationship with others. The evaluation of these conditions thus far is based on clinical and empirical knowledge only, without clear criteria to be applied in the specific assessment of borderline disorders, such as the distinction between capability and limited capability, or between limited capacity and total incapacity. Incapacity evaluation is not based on a single unified standard ensuring unified forensic psychiatric practice in the field of capacity. Incapacity criteria unclarity lead to poor reliability of forensic psychiatric evaluation performed by various experts. The aim of the thesis was to investigate and analyze forensic psychiatric and forensic psychological evaluation used in civil cases and the relevant judicial judgments of the Varna District Court (VDC) for a period of five (5) years. In order to achieve the main objective of the dissertation, specific scientific research tasks were determined related to: - Characterization of certified persons; - Analysis the FPE structure apart; - Analysis of the evaluations and respective judicial judgements in various areas of civil law: Law on Persons and Family; Law on Obligations and Contracts; Heritage Act; Civil Procedure Code; Family Code; Law on the Responsibility of the State and Municipalities for Damage; Law on Protection from Domestic Violence; Law on Protection against Discrimination; - Statistical analysis of the main groups of diagnostic evaluations leading to the incapacity or limited capacity assessment and its clinical argumentation in the expertise; - Analysis of posthumous forensic psychiatric and comprehensive evaluations; - Analysis of expert evaluations rejected by the Court, and re-appointed expert assessments. Contributions based on the scientific research and analytical methods applied: 1. The necessity for preparing and adopting a Standard of forensic psychiatric evaluation structure by which evaluations to be handled is determined. 2. Research on the civil proceedings expertise in cases of the Varna District Court is conducted for the first time in Bulgaria. 3. Qualitative analysis of the forensic psychiatric and psychological evaluations and comprehensive expertise is conducted for the first time. 4. Issues of rejected FPE and the reasons for rejection are studied for the first time. 5. A draft of Forensic Psychiatry Standard was drafted in 2014, adopted by the Ministry of Health with the participation of Marinov, P. Velinov, V., Ruzhcheva, M., Philipova, V., Stefanov St. For the period 2007 - 2012 the contingent of the study were 327 attested individuals as objects of expertise in civil proceedings in Varna District Court cases. The primary FPE accepted by the court were 304 (93.00%), the rest 23 FPE were not accepted by judicial authorities. Despite the initial acceptance of primary FPE, for 18 of them a subsequent examination. With regards to the rejected FPEs three were discontinued and four ex. letalis remained at this level without new evaluations to be appointed. Only three out of 16 rejected primary FPE were re-appointed. The prevailing diagnosis of rejected primary FPE was paranoid schizophrenia; suspended FPE have no psychiatric diagnosis; in cases with ex. letalis the diagnosis again was paranoid schizophrenia. Diagnoses of rejected secondary FPE were paranoid schizophrenia in three of the attested individuals and post-traumatic stress disorder for one of the attested. Conclusion: The results of this study strongly confirm the necessity for creation and adoption of a Standard of forensic psychiatric evaluation structure in order to enhance the quality of expert activity and improve the functioning of the judicial system by reducing the time to issue a court decision and costs of expertise.