Expression of Tetraspanin Markers in Benign Prostate Hyperplasia and Prostate Cancer // Експресия на тетраспанинови маркери при доброкачествена хиперплазия и карцином на простатната жлеза

Abstract

През последните години бяха постигнати значителни успехи в по-прецизното стратифициране на пациентите с простатен карцином с цел избягване на ненужни терапевтични интервенции или недостатъчно агресивно лечение при привидно нискорискови тумори. Независимо от постигнатите резултати в изясняването на механизмите на канцерогенезата, много въпроси, свързани с биологията на неопластичните заболявания, остават неизяснени. Интересът към протеините от групата на тетраспанините се повиши и те все повече се утвърждават като молекулни биомаркери с изразен прогностичен и диагностичен потенциал. Ключовата им роля на координатори на клетъчния мотилитет и междуклетъчни взаимодействия в екстрацелуларния матрикс при физиологични и патологични условия ги постави във фокуса на редица научни изследвания, свързани с инвазивния и метастатичен потенциал на малигнените тумори. Изследването на тетраспанините CD9 и CD151 би довело до разкриване ва зависимостта между тези протеини и някои от най-неблагоприятните клиникоморфологични параметри при простатния карцином като периневрална инвазия, ниска туморна диференциация и крибриформен модел на растеж. Бъдещите изследвания на CD9 и CD151 в контекста на взаимодействието им с техните молекулни партньори в процесите на неопластичната прогресия и метастазиране биха изяснили комплексния им образ по отношение на тяхното прогностично значение.

In recent years, significant progress has been made in stratifying prostate cancer patients more precisely to avoid unnecessary therapeutic interventions or insufficient aggressive treatment of seemingly low-risk tumours. Despite the results achieved in elucidating the mechanisms of carcinogenesis, many questions related to the biology of neoplastic diseases remain unclear. Interest in tetraspanin proteins is growing, and they are increasingly established as molecular biomarkers with pronounced prognostic and diagnostic potential. Their key role as coordinators of cellular motility and intercellular interactions in the extracellular matrix under physiological and pathological conditions has placed them in the focus of a number of scientific studies related to the invasive and metastatic potential of malignant tumours. Examination of the tetraspanins CD9 and CD151 would reveal the relationship between these proteins and some of the most unfavourable clinical and morphological parameters in prostate cancer, such as perineural invasion, low tumour differentiation, and the cribriform growth pattern. Future studies of CD9 and CD151 in the context of their interaction with their molecular partners in the processes of neoplastic progression and metastasis would clarify their complex image in terms of their prognostic significance.