Lung Perfusion Scintigraphy and PET/CT for Prognosis and Operability of Lung Cancer // Белодробна перфузна сцинтиграфия и PET/CT за прогноза и операбилност при карцином на белия дроб

Abstract

Целта на настоящата работа е да се проучат диагностичните възможности на перфузионната белодробна сцинтиграфия и на РЕТ/СТ при първичен карцином на белия дроб с оглед на първичната диагноза, стадиране, операбилност и ефект от проведеното лечение. Изследвани са, анализирани ретроспективно и проследени с преживяемост 206 пациенти с белодробна перфузионна сцинтиграфия (1989-1998 г.) и 343 пациенти с 18FDG - PET/CT (юли 2009 – юли 2012г.) с карцином на белия дроб. Белезите на иноперабилност от белодробната перфузионна сцинтиграфия са: смутена перфузия или перфузионен дефект в хомолатералния хилус, изместването му към медиастинума, придружено от разширен в някоя от проекциите медиастинум, смутената перфузия в контралатералния хилус, общо намалени концентрично размери на белия дроб придружени от смутена в различна степен перфузия, тежко смутена или липсваща перфузия в 2/3 от белия дроб или в 1/3 от всеки бял дроб. Лобектомия е възможна при перфузия в засегнатия бял дроб над 41%, но по-ниската перфузия не е непремено контраиндикация за лобектомия. Степента на перфузионните нарушения е пропорционална на преживяемостта. Пациентите с малки перфузионни нарушения имат над 5 годишна медиана на преживяемост, но това не е статистически достоверно. Клиничният стадий е статистически значим фактор за преживяемостта на пациентите с лобектомия но не и с лъче- химиотерапия и с химиотерапия. Пациентите с лъче-химиотерапия имат по-добра медиана на общата преживяемост и преживяемостта по стадии от тези само с химиотерапия. Метастазите в левия бял дроб по-често предизвикват по-големи промени в перфузионните индекси, докато при двустранни метастази перфузионните индекси са близки до нормалните. При РЕТ/СТ стойностите на SUVmax на първичния тумор при недребноклетъчния карцином са в статистически значима пряка значителна корелационна връзка с всички негови размери. Между SUVmax на първичния тумор и SUVmax на метастазите в торакалните лимфни възли, както и със SUVmax на метастазите в екстраторакалните лимфни възли има статистически значима корелационна връзка. По SUVmax статистически значима разлика има между плоскоклетъчния карцином и останалите варианти на недребно-клетъчния карцином, но не и с аденокарцинома. SUVmax на първичния тумор по стадии не е статистически значим фактор за преживяемостта. При пациентите с дребноклетъчен карцином SUVmax на първичния тумор и SUVmax на лимфните възли преди лечение не са статистически значими фактори за преживяемостта. SUVmax на лимфните възли при всички лекувани и нелекувани пациенти с дребноклетъчен карцином е статистически значим фактор за преживяемостта. SUVmax на торакалните лимфни възли преди лечение на недребноклетъчния карцином статистически значимо се свързва с преживяемостта. SUVmax на торакалните лимфни възли преди лечение над 4,5 е граничната точка (cutoff) за риск за лоша преживяемост на пациентите с недребноклетъчен карцином на белия дроб. Оперираните пациенти с SUVmax над 4,5 на торакалните лимфни възли би следвало да получат и последващо допълнително лечение. При РЕТ/СТ при недребноклетъчен карцином се уста-нови чувствителност 95,83%, специфичност 63,16%, точност 89%, PPV 90,79% и NPV 80%. Клиничният стадий е статистически значим фактор за преживяемостта на пациентите с недребноклетъчен карцином преди лечение, след операция, при далечни метастази и при дребноклетъчен карцином, но не и при пациентите с полихимиотерапия и лъчетерапия. След операция преживяемостта има статистически значима връзка с операцията, клиничния стадий и с настъпването на рецидиви и или метастази, но не и с хистологичния вид на карцинома. Пациентите с лобектомия имат по-добра медиана на преживяемост от тези с пулмонектомия. Пациентите с лъче-химиотерапия имат по-ви-сока медиана на общата преживяемост в сравнение с тези с полихимиотерапия. РЕТ/СТ открива повече неподозирани метастази и е ефективен метод за установяване на ремисите, стационирането, прогресията и метастазите след лечение. Медианата на времето, за което настъпват рецидив и/или метастази при пациентите с недребноклетъчен карцином след операция е около 12 месеца, с химиотерапия е 7,4 месеца и с лъче-химиотерапия е 7,6 месеца. Средно-то време за настъпване на рецидив при пациентите с дребноклетъчен карци-ном е 8,5 месеца. Настъпването на рецидиви или метастази при пациентите с недребноклетъчен карцином след операция няма статистически значима връзка с хистологичния вариант на карцинома, клиничния стадий и вида на хирургичната операция. Най-честите метастази при карцинома на белия дроб са в белия дроб, следвани от метастазите в костите, плеврата, главен мозък, над-бъбречни жлези, екстраторакални лимфни възли и черен дроб, единични са метастазите в други органи, перитонеум и кожа. При пациентите с метастази в мозъка има статистически значими различия в преживяемостта по стадии, като най-честият хистологичен вариант е аденокарцинома. В преживяемостта по стадии при пациентите с метастази в белия дроб, плеврата, костите, над-бъбреците и черния дроб няма статистически значими различия. Между броя на локализациите на далечните метастази и преживяемостта съществува статистически значима зависимост, като с по-добра преживяемост са пациентите с метастази в до две локализации и с почти двойно по-лоша тези с метастази в над три локализации. Между SUVmax на метастазите в белия дроб и SUVmax на метастазите в плеврата има значителна статистически значима корелаци-онна връзка. При пациентите с карцином на белия дроб и други синхронни и метахронни тумори преобладава женският пол, по равно плоскоклетъчен и аденокарцином и се диагностицира предимно в III и IV стадий. Медианата на развитието на втория тумор е 3,5 години, а медианата на преживяемостта след диагностициране на карцинома на белия дроб е 22 месеца. РЕТ/СТ при карцином на белия дроб с друг тумор допринася за по-точната локализация и оценка на разпространението на всеки от тях, а от тук и за адекватното им лечение.

The aim of this paper is to study the diagnostic abilities of lung perfusion scintigraphy and PET/CT in primary lung cancer considering the primary diagnosis, staging, operability and effect from the conducted treatment. There have been examined, analyzed retrospectively and followed up survival lung cancer patients - 206 patients by lung perfusion scintigraphy (in the period 1989-1998) and 343 patients by 18FDG - PET/CT (in the period July 2009 –July 2012). The signs of inoperability examined by lung perfusion scintigraphy are: impaired perfusion or perfusion defected in homolateral hilum, displacement towards mediastinum accompanied by distent in some of the projections mediastinum, impaired perfusion in contralateral hilum, totally reduced concentrically dimensions of the lungs together with impaired in different extent perfusion, severely confused or lack of perfusion in 2/3 of the lungs or in 1/3 of each lung. Lobectomy is possible at perfusion of the affected lung over 41%, but lower perfusion is not necessarily contraindication for it. The extent of perfusion impairments is proportional to survival. Patients with small perfusion impairments have median of survival over 5 years, but not statistically significant. The clinical stage is statistically significant factor for predicting the survival of the patients after lobectomy, but not for patients after radio- chemo-therapy or after chemotherapy. Patients after radiochemotherapy have better median of total survival and survival by clinical stage compared to these after chemotherapy alone. Metastases in left lung more often induce bigger changes in perfusion indices, while in bilateral metastases, perfusion indices are close to normal. In PET/CT the values of SUVmax of the primary tumor in non-small cell lung cancer (NSCLC) are in statistically significant direct substantial correlation with all of its dimensions. Between SUVmax of the primary tumor and SUVmax of the metastases in thoracic lymph nodes, as well as the SUVmax of metastases in extrathoracic lymph nodes a statistically significant correlation has been found. There is a statistically significant difference between squamous cancer and the other variants of NSCLC, by SUVmax value but not in case of adenocarcinoma. SUVmax of the primary tumor by stages is not statistically significant factor for survival in our series. In patients with small-cell lung cancer (SCLC) SUVmax of the primary tumor and SUVmax of lymph nodes before treatment are not statistically significant factors for survival. SUVmax of the lymph nodes in all patients (treated and not treated) with SCLC is found to be statistically significant for survival. SUVmax of the thoracic lymph nodes before treatment over 4.5 is found to be the cutoff point for assessment of the risk of poor survival for the patients with NSCLC. The operated on patients with SUVmax over 4.5 of thoracic lymph nodes should receive next additional treatment. PET/CT of NSCLC has found sensitivity, 95.83%, specificity 63.16%, accuracy 89%, PPV 90, 79% and NPV 80%.The clinical stage is statistically significant factor for the survival of the patients with NSCLC before treatment, after operation, in case of distant metastases and in SCLC, but not in patients after polychemotherapy and radiotherapy. After operation, survival has statistically significant correlation to the operation, the clinical stage and the occurrence of relapse, metastases but not with the histological type of the cancer. Patients after lobectomy have better median of survival in comparison with those after pulmonectomy. Patients with radio-chemotherapy have higher median of total survival than these with polychemotherapy. PET/CT detects more unsuspected metastases and it is an effective method for predicting of remissions, stationing or progression of the metastases after treatment. The median time for relapse and/or metastases in the patients with NSCLC after operation is about 12 months, after chemotherapy 7.4 months and after radiochemotherapy is 7.6 months. The mean time for occurrence of relapse in patients with SCLC is 8.5 months. The occurrence of relapse or metastases in patients with NSCLC after operation does not have statistically significant relation with histological type of the cancer, the clinical stage and the type of the surgical intervention. The most common metastases of the lung cancer are in the lungs followed by metastases in the bones, pleura, brain, suprarenal glands, extrathoracic lymph nodes and liver, solitary metastases are found in other organs, peritoneum and skin. In patients with metastases in the brain there are statistically significant differences in survival by stages as the most common histological type is adenocarcinoma. There is not a statistical difference for survival by stages between the patients with metastases in lungs, pleura, bones, supraadrenal glands and liver. Between the localizations of the distant metastases and survival exists a statistically significant relation, as better survival have patients with metastases in no more than 2 localizations and the survival worsens almost twice when there are metastases in over 3 localizations. Between SUVmax of the metastases in the lungs and SUVmax of the metastases in the pleura there is significant correlation. In patients with lung cancer and other synchronous and metachronous tumors prevails the female sex, evenly squamous carcinoma and adenocarcinoma are diagnosed principally in stage III and IV. The median of development of the second tumor is 3.5 years, while the median of survival after diagnose of the lung cancer is 22 months. PET/CT in case of lung cancer with another tumor contributes for the more accurate localization and evaluation of the proliferation of each of them, and to their adequate treatment as well.