Heroin Addiction. Study on the Effectiveness of In-patient Treatment and the Subsequent Disorder Dynamics // Зависимост към хероин. Проучване на ефективността на вътре болничното лечение и последващата динамика на разстройството

Abstract

Извършихме комплексното изследване на 342 пациенти, зависими към хероин, с една хоспитализация и 81 пациенти , зависими към хероин, с две хоспитализации. При представянето им се спряхме на трите периода в протичането на зависимостта при изследваните пациенти - при 342 пациенти на първата хоспитализация и при 81 пациенти на втората хоспитализация и на междинния период между двете хоспитализации. Сравнявайки тези три периода помежду им, потърсихме кои фактори имат рискова и кои протективна роля за протичането на отделните епизоди на зависимостта. Такова комплексно изследване на факторите , които определят ефективността на вътреболничното лечение при зависими към хероин пациенти се прави за първи път в България. Получените данни са с важно клинично приложение. Поради хронично- рецидивиращия ход на зависимостта към хероин протичането е свързано с чести периоди на релапс, с последващо лечение , участие в рехабилитационни програми, периоди на социална интеграция без употреба на дроги , както и нови релапси и последващи нови епизоди на лечение. Разглежданият период от 2 години , проследява и "кариерата" , свързана с дрогите на зависимите пациенти за този отрязък от време. Приведени бяха доказателства за смисъла от многократни епизоди на лечение. Ние доказахме, че продължителността на вътреболничната хероинова детоксификация трябва да е минимум 6-7 дни, за да се осъществи включването на зависимите към хероин пациенти в последваща лечебна или рехабилитационна програма и да се осигури по- продължителен ( над 30дни) период на въздържание от хероин след изписването. Това поставя под съмнение дългосрочната ефективност на някои методи за лечение на зависими като ултра бързият детокс, продължаващ само 3-4 дни и осигуряващ лечение само на физическата зависимост. Задаваме си въпроса достатъчно ли ще е това време за настъпване на промени, които ще стимулират включването в последваща лечебна или рехабилитационна програма и осигуряване на по-продължителен период на въздържание от хероин след лечението. Освен това установихме, че успешното завършване на вътреболничното хероиново лечение е свързано с 3 основни фактора - продължителност на лечението, планово изписване и включване в последваща лечебна или рехабилитационна програма. Тъй като само стационарното лечение и включването в субституиращо лечение се заплаща от държавата , то участието на пациента в рехабилитационна програма често се възпрепятства от необходимостта от заплащане.

A complex study on 342 heroin addicted patients treated as in-patients: 261 of them with one hospitalization, and 81 with two hospitalizations, is the subject-matter of this thesis. We analyzed the three periods’ course of their addiction: the 342 in-patients’ first hospitalization; the second hospitalization of 81 patients and the in-between period of the two hospitalizations. Comparing these three periods we tried to establish which factors may be hazardous and which may have a protective role for the course of the separate episodes of the addiction. A comprehensive study on the factors determining effectiveness of the in-patient treatment of heroin addicts is a first of its kind in Bulgaria. Data received exhibit important clinical use. Due to the chronic and relapsing aspects featuring heroin addiction, its course is marked by frequent periods of relapse, followed by treatment and participation in different rehabilitation programs, free-drug periods of social integration, along with new relapses and treatment episodes. The 2-years period of study follows the drugs related “career” of the addicts. Examples favoring the importance of multiple treatment episodes have been presented. Evidence material produced serves as an argument that the duration of in-patient heroin detoxification has to be minimum 7 days in order to engage heroin addicted patients in a follow-up medical rehabilitation program, and to ensure prolonged (more than 30 days) period of abstention after hospital discharge. This questions the long-term effectiveness of some treatment approaches on the addicted individuals, namely the ultra-rapid 3-4 days detox ensuring treatment only on the physical addiction. Inevitably next question should be whether would be enough time for changes to take place, which in turn would stimulate the addicted patients to get involved in further and consecutive treatment/rehabilitation programs and to provide them with a longer period of heroin abstention once the treatment has ended. Furthermore, three main factors for successful completion of in-hospital heroin treatment have been established - duration of treatment, planned discharge and inclusion in subsequent healing or rehabilitation program. For as much as only in-patient treatment and substitution treatment is state funded, the follow-up of patient's rehabilitation program is often hampered financial-wise.