Assessment of Global Cardiovascular Risk for developing Ischemic Heart Disease in Women // Оценка на глобалния сърдечно-съдов риск за развитие на исхемична болест на сърцето при жени

Abstract

Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) са основна причина за смърт и инвалидност в България и по света както при мъже, така и при жени. Оценката на рисковите фактори и определяне на глобалния сърдечносъдов риск са от съществено значение за профилактиката им. Цел: Да се установи разпространението на рисковите фактори и да се определи глобалният индивидуален риск за развитие на ИБС при жени. Методи. Проучване тип "случай-контрола" на 119 болни жени с остър коронарен синдром на възраст 64,73+-6,98 год. и 238 жени без налично ССЗ на средна възраст 64,73+-6,98 год. Участничките бяха анкетирани и изследвани антрпометрично и с измерване на пулс, артериално налягане. Извършени лабораторни изследвания за липиден профил, кръвна глюкоза и при част за женски полови хормони и фибриноген. За изчисление на глобалния СС риск бяха включени 393 жени без ССЗ и оценени по основни формули за изчислението му. Резултати. При случаите с ОКС се срещат сигнификантно по-често артериална хипертония, захарен диабет, фамилна обремененост за ССЗ и дислипидемията (р<0,0001). Здравите контроли са с по-високо образование и пушат по-малко количество цигари. Консумацията на сол е значимо по-голяма в групата със ССЗ, а пресни плодове и зеленчуци през зимата консумират по-малко от 10 процента от всички участнички (p=NS). Затлъстяването и физическият инактивитет са по-разпространени в групата с ОКС. Многофакторният регресионен анализ открои 8 независими рискови фактора за ОКС: образование, артериална хипертония, захарен диабет, фамилна обремененост за ИБС, физическа активност, тютюнопушене, затлъстяване, дислипидемия и особено нисък HDL-холестерол. Изчисленият глобален сърдечносъдов риск е близък до този на американски жени с нисък риск. При сравнение на отделните уравнения по-добро съгласие показват тези за определяне на риска от ИБС. Направената корекция на европейския модел за изчисление на СС риск SCORE за нашата смъртност от ССЗ показва, че българските жени достигат с около 2,5 год. по-рано висок СС риск. Заключение. Разработената от нас коригирана карта на SCORE може да се използва от всеки личен лекар, кардиолог или друг медицински специалист, за да оцени какъв е рискът за ССЗ на всеки негов пациент и за разработване на индивидуализирана програма за снижението му. Тя може да се използва и за контрол на извършената профилактична работа. Тази форма за оценка на риска е отворена във времето за корекции и да се адаптира евентуално към промени в рисковия профил или смъртността на българската жена.

Cardiovascular diseases (CVD) are the main cause of death and disability in Bulgaria and around the world men and women alike. Assessing risk factors and determining the global cardiovascular risk are essential to prevention. Objective: To determine the prevalent risk factors and the individual global risk of IHD in women. Methods. Study type ‘case-control’ of 119 female patients with acute coronary syndrome at the age of 64.73 + -6.98 yrs., and 238 women without underlying CVD at the average age of 64.73 + -6.98 years. The participants were interviewed and anthropometrically tested by measuring heart rate and blood pressure. Laboratory tests for lipid profile, blood glucose, and partially for some female hormones and fibrinogen were carried out. For calculation of global risk CC included 393 women without CVD who were evaluated on basic formulas for calculation. Results. In the ACS cases the occurrence of arterial hypertension, diabetes mellitus, family history of CVD and dyslipidemia (p <0.0001) were significantly more frequent. ‘Health control’ patients were with higher education and smoked less. Salt consumption was significantly greater in the group with the GCC, while the consumption of fresh fruits and vegetables in winter time was less than 10 percent of all participants (p = NS). Obesity and physical inactivity are more prevalent in the group with ACS. The multivariable regression analysis highlighted eight independent risk factors for ACS: education, hypertension, diabetes mellitus, family history of coronary artery disease, physical activity, smoking, obesity, dyslipidemia, particularly low HDL-cholesterol. The estimated global cardiovascular risk is similar to that of American women with low risk. When comparing the different equations better concurrence is shown for those where the risk of IHD is to be determined. The adjustment made to the European model for the calculation of the cardio-vascular SCORE risk for CVD mortality showed that Bulgarian women reach high cardio-vascular risk approx. 2.5 years earlier. Conclusion. The adjusted SCORE card developed by us may be used by GPs, cardiologists or other medical specialist to assess the CVD risk of a patient and develop individualized program for its descent. It can be applied for prevention as well. This form of risk assessment is open in time for adjustments and is adaptable to any changes of the risk profile or mortality rate of Bulgarian women.