Osteoplastic Reconstruction in Anterior Glenohumeral Instability with Acquired Glenoid Bone Loss /// Остеопластично възстановяване при предна раменна нестабилност със съпътстваща костна загуба на гленоида

Abstract

Човешкото рамо е уникално сред големите стави със специфична позиция. Това е най-често луксираната става. Когато статичните и динамичните стабилизатори биват увредени и балансът между движение и стабилност се наруши, обикновено след приложена външна сила, резултатът е раменна луксация. Гленохумералната нестабилност е честа патология, засягаща предимно млади пациенти. Нестабилността може да се прояви по много начини. Болката може да е единственият симптом при някои пациенти, докато други се презентират с видима луксация на ставата. Подробното разбиране на анатомията, клиниката и биомеханиката на гленохумералната нестабилност са в основата на правилната диагноза и лечение на тази патология. Нестабилността на гленохумералната става се дефинира като невъзможност на хумералната глава да остане центрирана в гленоидната фоса. Това означава ексцесивна мобилност на ставните повърхности една спрямо друга. Костните дефекти на гленоида и хумералната глава са честа находка при пациенти с предна раменна нестабилност. Гленоидната костна загуба е основен фактор за неуспехите при мекотъканна стабилизация. От голямо значение е разпознаването й и определянето на степента на загуба , с оглед изграждане на правилен лечебен алгоритъм. Остеопластичното възстановяване на костната загуба посредством коракоиден трансфер е метод на избор при пациенти с хронична нестабилност и съпътстваща костна загуба. Дисертационният труд представя детайлно гленоидната костна загуба при предна нестабилност и клиничните и образни резултати при 5 –годишно проследяване.

The human shoulder is unique among the large joints with a specific position. This is the most commonly dislocated joint. When the static and dynamic stabilizers are damaged and the balance between movement and stability is disturbed, usually after an external force is applied, the result is shoulder dislocation. Glenohumeral instability is a common pathology affecting predominantly young patients. Instability can be manifested in many ways. Pain may be the only symptom in some patients, while others present with visible joint dislocation. The detailed understanding of anatomy, clinic, and biomechanics of glenohumeral instability are basis for correct diagnosis and treatment of this pathology. The instability of the glenohumeral joint is defined as the inability of the humeral head to remain centered in the glenoid fossa. This means excessive mobility of joint surfaces relative to each other. Bone defects of the glenoid and humerus head are a common finding in patients with anterior shoulder instability. The glenoid bone loss is a major factor in the failure of soft tissue stabilization. It is very important to recognize it and determine the degree of loss in order to establish the correct healing algorithm. Osteoplastic recovery of bone loss via corticoid transfer is a method of choice in patients with chronic instability and concomitant bone loss. The dissertation presents in detail the glenoid bone loss in anterior shoulder instability and the clinical and imaging results in a 5-year follow-up.