Laboratory Investigation of the Accuracy of Cemented Superstructures on Abutments Manufactured Using Different Impression-Taking Protocols // Лабораторно изследване на точността на циментирани супраструктури върху абатмънти, произведени по различни протоколи за снемане на отпечатък

Abstract

Digitalisation is rapidly advancing with the introduction of CAD/CAM technologies (computer-aided design and computer-aided manufacturing). Implant-prosthetic treatment (IPT) using digital technologies has also made significant progress in recent years, displacing analogue methods. Digital technologies are integrated throughout the entire process of creating prosthetic restorations, from the clinical stage of taking impressions, through planning the design in software, to its manufacturing using various methods. Their implementation allows work with a fully digital protocol or a partially digitalised approach, incorporating an intermediate step and combining it with conventional methods at some stages. The introduction of intraoral scanners (IOS) and transfer components for scanning (scan abutments) designed for taking impressions on implants brings a new dimension to the impression process, allowing for the creation of a digital positive virtual model of the prosthetic field, which serves for the subsequent manufacturing of the prosthetic restorations using either a subtractive method or an additive method. Correct transmission of information from the clinic to the laboratory through the impression, whether conventional or digital, is a key factor for successful treatment. Regardless of the materials and manufacturing technology used, implant-supported restorations must meet certain criteria to be considered clinically acceptable. These criteria include aesthetics, mechanical strength, good marginal adaptation, and passive fit. The thesis aims to conduct a comparative assessment of the accuracy of superstructures fabricated using different methods and impression-taking protocols, cemented onto abutments, and measured on microsections of laboratory micro-grinds.

Лабораторно изследване на точността на циментирани супраструктури върху абатмънти, произведени по различни протоколи за снемане на отпечатък Дигитализацията се развива стремглаво с навлизането на CAD/CAM технологиите (computer-aided design and computer-aided manufacturing). ИПЛ посредством дигитални технологии също бележи значителен напредък през последните години, като се изместват аналоговите. Въвеждането им предоставя възможност за работа по изцяло дигитален протокол или частично дигитализиран с вмъкване на междинна стъпка и комбинация с конвенционален в някой от етапите. Навлизането в практиката на интраорални скенери (ИОС) и трансферните компоненти за сканиране (scan abutments) - предназначени за снемане на отпечатъци върху имплантати, отпечатъкът придобива друго измерение, като може да се говори за дигитален позитивен виртуален модел на работното поле, служещ за последващото изработване на конструкцията чрез субтрактивен метод с отнемане на материал или адитивен с добавяне. Правилното предаване на информацията от кабинета към лабораторията чрез отпечатъка, било то конвенционално или цифрово, е ключов момент за успешното лечение. Независимо от материалите и технологията на изработка, възстановяванията, поддържани от импланти трябва да отговарят на определени изисквания, за да се считат за клинично приемливи. Тези критерии включват естетика, механична здравина, добра маргинална адаптация и пасивно прилягане.. Целта на дисертационния труд е да се направи сравнителна оценка на точността на супраструктури, изработени по различни методи и протоколи за снемане на отпечатък, циментирани върху абатмънти и измерени върху микросрезове на лабораторни микрошлифове.