Effectiveness of Hysteroscopic Resection of Endometrial Polyps and Submucosal Fibroids/Myomas /// Ефективност на хистероскопската резекция на полипи на ендометриума и субмукозни миомни възли

Abstract

Целта на дисертационния труд е да се направи обстоен клиничен и хистоморфологичен анализ на хистероскопската резекция на полипи на ендометриума и субмукозни миомни възли. Задачи: Да се анализира краткосрочната и дългосрочна ефективност на хистероскопската резекция. Да се изготви алгоритъм за поведение. Проучването е едноцентрово ретро- и проспективно, проведено за седем годишен период от януари 2010 г. до декември 2016 г. в ПСАГБАЛ „Света София“ и включва 849 случая. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ: 1. Сравнителен анализ на основните методи за лечение на ендометриални полипи: хистероскопия и кюретаж. Анализ на риска от злокачественост при полипите. Изготвяне на алгоритъм за поведение. 2.Анализ на ефикасността на хистерорезекции на миомни възли. Изготвяне на алгоритъм за поведение. 3.Полипи и миомни възли като причина за стерилитет и анализ на резултатите след хистероскопия. Изводи: Дългосрочното проследяване установява, че хистерорезекцията е високоефективна и се характеризира с висока степен на безопасност. Оперативната хистероскопия се доказва като най-ефикасното лечение на полипи, поради ниския относителен дял на усложнения в сравнение с класически прилагания кюретаж. Доказаният по-висок малигнен потенциал на ендометриалните полипи в менопаузата налага те да бъдат задължително отстранявани. Приноси: За първи път у нас се извършва мащабно проучване върху голям клиничен материал в областта на хистероскопията. Ценен принос е създаденият алгоритъм за поведение, успешно прилаган в ПСАГБАЛ „Света София” и СБАЛАГ „Майчин дом”. Заключение: С оглед ниския процент на рецидивите и усложненията хистерорезекцията е приета като златен стандарт за премахване на субмукозни миомни възли и полипи на ендометриума.

The aim of the thesis is to make a detailed clinical and histomorphological analysis of the hysteroscopic resection of endometrial polyps and submucosal fibroids. Tasks: To analyse the short-term and long-term effectiveness of the hysteroscopic resection. To develop a behavioural algorithm. This is a retrospective and prospective study conducted over a seven-year period from January 2010 until December 2016 in St. Sophia Hospital and includes 849 cases. RESULTS AND DISCUSSION: 1. Comparative analysis of the main methods of treatment of endometrial polyps: hysteroscopy and curettage. Analysis of the risk of malignancy in polyps. Preparation of algorithm for behavior. 2. Analysis of efficacy of hysteron-resection of submucosal fibroids. Preparation of algorithm for behavior. 3. Polyps and myomas as a cause of sterility and analysis of results after hysteroscopy. Conclusions: Long-term follow-up has shown that hystero-resection is highly effective and characterized by a high degree of safety. Operative hysteroscopy is proved to be the most effective treatment of polyps due to the low relative share of complications compared to the classic curettage. The proven higher malignant potential of endometrial polyps in menopause requires them to be removed. Contributions: For the first time in our country a large scale study of large clinical material in the field of hysteroscopy is being carried out. A valuable contribution is the established algorithm of behaviour, successfully applied at the Maternity Hospital in Sofia. Conclusion: In view of the low percentage of relapses and complications, hystero-resection is a gold standard for the removal of submucosal fibroids and endometrial polyps.