Oral Manifestations in Children with Autism and Some Syndromes // Орални изяви при деца с аутизъм и някои синдроми

Abstract

According to data from the World Health Organization (WHO), worldwide, more than 15% of the population lives with disabilities, and 5.1% of them are children, of which 0.7% are severely disabled. In Bulgaria, the estimated number of children with disabilities is over 32,000. However, there is a lack of detailed information on their exact number, and in recent years, the institutions have directed their efforts to create a favourable learning environment and integrate them into general education kindergartens and schools. Oral health is an important aspect of general health, especially for vulnerable groups such as children with specific health needs. The demand for dental treatment for patients with intellectual disabilities, physical limitations, and social and emotional deficits is also increasing. This requires a broad view of the dental practitioner, often leading to a multidisciplinary approach. However, many professionals still find it challenging to provide better treatment. This is mainly due to a lack of proper professional training, insecurity, ergonomic limitations, etc. Children with intellectual disabilities exhibit insecure emotional behaviour and restlessness with a short attention span. Therefore, it is essential to reduce anxiety by establishing proper dentist-patient-parent relationships for adequate implementation of dental prophylaxis and treatment of the child.

По данни на Световната здравна организация (СЗО), в световен мащаб над 15% от населението живее с увреждания, като 5,1% от тях са деца от които 0,7% са с тежки увреждания. В България предполагаемият брой на децата с увреждания е над 32 000, въпреки, че липсва детайлна информация за точният им брой, като през последните години институциите насочват усилията си към създаване на благоприятна среда за обучение и интегрирането им в общообразователните детски градини и училища. Оралното здраве е много важен аспект от общото здраве, особено за уязвимите групи, каквито са децата със специфични здравни потребности. Търсенето на дентално лечение за пациенти с интелектуални затруднения, физически ограничения, социален и емоционален дефицит също нараства. Това изисква широко виждане на лекаря по дентална медицина, което често води до мултидисциплинарен подход. Въпреки това много професионалисти все още намират за предизвикателство да осигурят по-добро лечение. Това се дължи до голяма степен на липса на подходящо професионално обучение, несигурност, ергономични ограничения и др. Децата с интелектуални увреждания проявяват несигурно емоционално поведение и безпокойство с кратък период на внимание. Поради това е от съществено значение дa се намали безпокойството чрез установяване на правилни взаимоотношения между зъболекар-пациент и родител за адекватно прилагане на дентална профилактика и лечение на детето.