I hereby declare that I will use the electronic library contents in compliance with COPYRIGHT AND RELATED RIGHTS ACT, Article 24, paragraph 1, item 9, only for scientific, cultural and educational purposes, without commercial gain, without commercial interest and non-profit.No Yes
Monitoring the Safety of Vaccines Against Covid-19 – Analysis of the Adverse Drug Reaction Reports in Bulgaria // Проследяване безопасността на ваксини срещу Covid-19 – анализ на съобщенията за нежелани лекарствени реакции в България
Abstract
The emergence of the coronavirus disease (COVID-19) at the end of 2019, caused by the SARS-CoV-2 virus, its rapid and global spread, the assessment of the risks to societies led to the declaration of a pandemic situation by the World Health Organization on March 11, 2020. The international scientific community has mobilised efforts to research and develop vaccines against SARS-CoV-2.
The dissertation aims to analyse the system for reporting ADRs in Bulgaria in the context of good European practices and the dynamics and specificity of reports of adverse drug reactions after administering vaccines against COVID-19 to optimise the processes for medicines safety monitoring. The research methodology includes ADR Analysis, documentary method and statistical method. To perform the research tasks related to the analysis of ADR reports, the specialised database of BDA was used, and the contained information on all reported adverse drug reactions (ADRs) for the period 01.01.2018 - 31.03.2022, as well as on the unified information system for vaccines administered in the country.
The number of ADRs reported after SARS-CoV-2 immunisation in the study period was about 2.3 times greater than those reported after taking other drugs. The reactogenicity of vaccines, determined by the number of reported reports and the number of ADRs (in parentheses) per 100,000 doses, is as follows: Comirnaty 77 (142), Spikevax 163 (354), Jcovden 66 (132), Vaxzevria: 977 (1899). Therefore, the reactogenicity of Vaxzevria is 12.7 times greater than Comirnaty, according to the number of reports and 13.4 times more significant, according to the number of ADRs. The number of ADRs reported per 100,000 doses in women was about 2 times higher than in men, consistent with the results of many other safety studies. The highest reporting of ADRs for all four types of vaccines is in the age group of 25-49 years, followed by 18-24 years and 12-15 years. Serious ADRs with the Comirnaty and Vaxzevria vaccines occurred at a higher mean age in both sexes. With Spikevax, serious ADRs occurred among women at a higher mean age, and in men, serious ADRs tended to occur at a lower mean age. For the Jcovden vaccine, trends were similar to Spikevax but lacked significance. Higher activity in reporting ADRs for the studied period is shown by patients (patients submit 90% of all reports), which is significantly higher than the average level for European countries, where medical specialists are more active. There is potential to optimise the system for monitoring drug safety by more actively involving and stimulating medical specialists in the process and ensuring strategic investments in deploying the structural and resource potential of the system. Despite the common principles of operation of the individual EU member states, there are different approaches to the organisation of the MDS systems. The systems analysis shows that in some countries (e.g. the Netherlands), MDS activities are carried out by an independent institution engaged in the collection and analysis of ADR data and feedback to all stakeholders. Появата на коронавирусната болест (COVID-19) в края на 2019 година, причинена от вируса SARS-CoV-2, бързото и глобалното ѝ разпространение, оценката на рисковете за обществата доведе до обявяване на ситуация на пандемия от Световната здравна организация нa 11 март 2020 година. Международната научна общност мобилизира усилия за проучването и разработването на ваксини срещу SARS-CoV-2. Целта на дисертационен труд е да се анализира системата за съобщаване на НЛР в България, в контекста на добрите европейски практики, както и динамиката и спецификата на подаваните съобщения за нежелани лекарствени реакции след поставяне на ваксини срещу COVID-19, с оглед оптимизиране на процесите за проследяване на лекарствена безопасност.
Методиката на проучването включва Анализ на НЛР, документален метод и статистически метод.
За изпълнение на задачите на проучването, свързани с анализа на съобщенията за НЛР, е използвана специализираната база данни на ИАЛ и съдържащата се информация за всички съобщени нежелани лекарствени реакции (НЛР) за периода 01.01.2018 – 31.03.2022 г., както и на единната информационна система за поставяните в страната ваксини.
Информацията и данните за НЛР, свързани конкретно с приложението на ваксини срещу COVID-19, анализирани и представени в настоящото проучване, са получени в периода 27.12.2020-31.03.2022.
Броят на съобщенията за НЛР, получени след имунизация срещу SARS-CoV-2 в изследвания период, е около 2.3 пъти по-голям от броя на съобщенията за НЛР, получени след прием на други лекарства. Реактогенността на ваксините, определена чрез броя на подадени съобщения и броя на НЛР (отразена в скоби) на 100000 дози, e следната: Comirnaty 77 (142), Spikevax 163 (354), Jcovden 66 (132), Vaxzevria: 977 (1899). Следователно реактогенността на Vaxzevria e 12.7 пъти по-голяма от тази на Comirnaty според броя на съобщенията и 13.4 пъти по-голяма според броя на НЛР. Броят на съобщенията за НЛР на 100000 дози при жените е около 2 пъти по-голям от този при мъжете, в съответствие с резултатите от много други проучвания за безопасност. Най-висока съобщаемост на НЛР и при четирите вида ваксини има във възрастта 25-49 г., следвана от 18-24 г. и 12-15 години. Сериозните НЛР при ваксините Comirnaty и Vaxzevria възникват при по-висока средна възраст и при двата пола. При Spikevax сред жените сериозните НЛР са на по-висока средна възраст, а при мъжете има тенденция сериозните НЛР да се проявяват на по-ниска средна възраст. При ваксината Jcovden тенденциите са като при Spikevax, но липсва значимост.
По-висока активност в съобщаването на НЛР за изследвания период показват пациентите (90% от всички съобщения са подадени от пациенти), която е значително по-висока от средното ниво за европейските страни, където по-активни са медицинските специалисти.
Съществува потенциал за оптимизиране на системата за проследяване на лекарствената безопасност чрез по-активно въвличане и стимулиране на медицинските специалисти в процеса и осигуряване на стратегически инвестиции в разгръщане на структурния и ресурсен потенциал на системата.
Въпреки общите принципи на работа на отделните държави членки в ЕС, съществуват различни подходи в организацията на системите за ПЛБ. Извършеният анализ на системите показва, че в някои страни (напр. Нидерландия) дейностите по ПЛБ се извършват от независима институция, ангажирана не само със събиране, но и с анализ на данни за НЛР и обратна връзка към всички заинтересовани страни.