Декларирам, че ще използвам предоставените материали от електронната библиотека съобразно чл.24, ал.1, т.9 от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА единствено и само за научни, културни и образователни цели, без извличане на търговска полза, без търговски интерес и без цел печалба.Не Да
Изглед/
Dupuytren's contracture. Percutaneous Needle Aponeurotomy and Lipograft /// Дюпюитренова контрактура. Перкутаннна иглена апоневротомия и липографт
Изглед/ Отваряне
Дата
2016Автор
Божанина, Биляна
Bozhanina, Bilyana
oa@mu-varna.bg
Резюме
Дюпюитреновата кконтрактура е фибропролиферативно заболяване с неизвестна етиология, което води до прогресивна флексионна контрактура на пръстите. Лечението е предимно хирургично, но носи определена степен на усложнения и понякога непредсказуеми резултати при дългосрочно проследяване. Перкутанната иглена апоневротомия и познат терапевтичен метод в литературата като миниинвазивен, ефективен по отношение корекцията на контрактурите с добри краткосрочни резултати, но при проследяване в дългосрочен план има висока степен на рецидиви. Неотдавана е предложено прилагането на автоложен липографт, като допълнение към перкутанната иглена техника при лечението на Дюпюитреновата контрактура. Целта на мастния графт е да служи като бариерен материал между кожата и фиброзния брид, да възстанови подкожния слой мастна тъкан както и да осигури биологичен регенеративен ефект чрез стволовите клетки на мастната тъкан. Свободният мастен графт е познат в пластичната и реконструктивната хирургия не само като обем-заместващ материал за естетични цели, но са открити и неговите ползи при много състояния като хипертрофични белези, язви, болест на Пейроние. Целта на нашето проучване е да приложим перкутанната иглена апоневротомия и липографт в лечението на Дюпюитреновата болест и анализираме клинични резултати в серия пациенти. При четиридесет и шест пациенти критериите на проучването бяха изпълнени и бяха разпределени в две групи- експериментална група от 26 пациенти с перкутанна иглена апоневротомия и липографт(ПИАЛ) и контролна група от 20 пациенти с частична фасциектомия (ЧФ), като бяха проследени за период от една година. Резултатите бяха оценени по отношение на демографски анализ, корекция на контрактурата и гониометрични измервания на 1-ви, 3-ти, 6-ти месец и една година. Функционалните резултати бяха измерени според quick DASH тест и URAM скала. Осемдесет и осем процента в ПИАЛ групата и 85 % в група ЧФ бяха мъже. Средната възраст и за двете групи е 63 години. Отношението между жените и мъжете беше 7,7 в експерименталната група и 5,7 в контролната група. В разпределението между половете и в двете групи беше открита статистически значима разлика между жените и мъжете. Двете групи бяха сходни по отношение на представените рискови фактори- придружаващи заболявания, алкохолна консумация и тютюнопушене, фамилна анамнеза. По време на проучването количеството на пасивния екстензионен дефицит (PED) в областта на метакарпофалангеалната(МКФ) и проксималната интерфалангеална става (ПИФ) бяха регистрирани в градуси и представени като общ пасивен екстензионен дефицит (TPED). Непосредствените постоперативни резултати на общия пасивен екстензионен дефицит (TPED) показаха степен на подобрение от 84 % в група ПИАЛ срещу 75 % в група ЧФ, без статистически значима разлика. Резултатите за проксималната интерфалангеална става (ПИФ) бяха по-лоши в сравнение с резултатите от корекцията на метакарпофалангеалната става (МКФ) и за двете групи, с 63 % степен на подобрение за ПИАЛ и 61 % за ЧФ. Контрактурата на метакарпофалангеалната става се коригира с почти 100 % за двете групи. Не открихме статистически значима разлика в резултатите от корекцията на контрактурите между двете групи. Засегнатите лъчи, определени в класификацията на Tubiana като I и II степен показаха по-добра степен на подобрение от тези с по-тежка предоперативна контрактура от III и IV степен. Функционалните резултати не се различаваха между двете групи, статистически и алгебрично. При сравнение на периодите на възстановяване в групите открихме по-добро и по-бързо функционално възстановяване за ПИАЛ групата. Средният период на възстановяване беше 5 дни за ПИАЛ и 16 дни за ЧФ, като се различаваха статистически значимо. Във всички времеви периоди след лечението, гониометричните измервания на коригираните контрактури се запазиха стабилни и не показаха прогресия в периода на проследяване. Не открихме стастистически значима разлика между двете групи по отношение и на тези показатели. В заключение ПИАЛ е миниинваззивна техника на лечение със сходна ефективност с ЧФ, но с по- кратък период на възстановяване и нисък процент усложнения. Предлага иновативен регенеративен подход към инвалидизиращо хронично заболяване, каквото е Дюпюитреновата контрактура. Dupuytren's contracture is a fibroproliferative disorder of unknown origin which causes a progressive flexion contracture of the fingers. Treatment is mainly surgical but it carries certain complication rates and sometimes unpredictable results in the long term follow up. Percutaneous needle aponeurotomy is recognized in literature as minimal invasive therapeutic option, effective in contracture correction and has good short term results but in long term follow up carries a high reoccurrence rate. Recently the application of autologous lipograft was suggested as an addition in the percutaneous needle technique in the treatment of Dupuytren’s disease. The purpose of fat grafting is to serve as a barrier material between the skin and fibrous cord, to restore the subcutaneous fatty layer and to provide biological regenerative effect by the adipose derived stem cell. Fat grafting has been known in plastic and reconstructive surgery not only as a filler for aesthethic purposes but it is found beneficial in many conditions such as hypertrophic scars, ulcers, Peyronie’s disease. The aim of this study is to apply percutaneous needle aponeurotomy and lipograft in the treatment of Dupuytren’s contracture and to analize the clinical results in a series of patients. Forty-six patients fulfilled the criteria of the study and were distributed in two groups - an experimental group of 26 patients treated with percutaneous needle aponeurotomy and lipograft (PNAL) and a control group of 20 patients with limited fasciectomy (LF) and followed up in a period of one year. The results were considered in regard of demographic analysis, contracture correction and goniometric measurements at 1st, 3rd, 6th month and one year. Functional results were measured according to quick DASH test and URAM scale. Eighty eight percent in the PNAL group and 85% in the LF group were men. The mean age in both groups was 63 years. The ratio between men and women was 7.7 in the experimental group and 5.7 in the control group. In the distribution between genders in both groups, we found statistically significant difference in the prevalence of the males over the females. The groups were equal regarding the reported risk factors- comorbidities, alcohol and smoking abuse, family history. During the examination the amount of the passive extension deficit (PED) of the metacarpophalangeal (MCP) and proximal interphalangeal (PIP) joint was recorded in degrees and translated into total passive extension deficit (TPED). The immediate postoperative results of total passive extension deficit (TPED) showed improvement rate of 84 % versus 75 % in the LF group which was not statistically significant difference. Results at the proximal interphalangeal joint were worse than those recorded at the metacarpophalangeal joint for both groups, with 63 % improvement rate in PNAL group and 61 % in the LF group. Correction of the metacarpophalangeal contracture was almost 100 % for both groups. We found no statistically significant difference in results of the contracture correction between both groups also. The rays classified before surgery as Tubiana stages I and II showed better improvement than those with worse preoperative contracture in III and IV stages. Functional results were not different between the groups statistically and algebraically. When we compared the recovery periods between groups we noted better and faster functional recovery in the PNAL group. The mean recovery period was 5 days versus 16 days in the LF group which differed significantly. At all time periods after treatment, the goniometric measurements of the corrected contractures maintained stable and showed no progression in the follow up period. We found no statistical difference between both groups regarding these indicators.