Mobility of Health Professionals – Trends, Patterns and Attitudes in Romania // Мобилност на здравните професионалисти: тенденции, модели и нагласи в Румъния

Abstract

The migration of health professionals within and between countries is a growing phenomenon worldwide. This migration affects provision of services, quality of care, and distribution of staff across health care establishments, regions and countries (Diallo, 2004). Globalisation and liberalisation of regional labour markets accelerate the migration processes. There are different types of migration: - internal migration - describes movements of health personnel within national borders, between rural and urban areas, for example; - international migration - describes movements of health workers who temporarily or permanently settle abroad; - return migration - includes migrants who return in home country and continue to work in health care and has mainly positive effects on health systems. A special form of this migration type is circular migration. Health workers migrate from developing or less developed to developed countries to improve their socio-economic status or for the purpose of career development (Rutten, 2009). These outflows (permanent emigration of health professionals) are usually associated with so-called medical “brain drain” which causes the unique problem of severe workforce shortages in home countries’ health systems. The permanent departure of skilled labour might deplete the human capital of sending countries, thus, reducing the possibility for economic growth and raising the level of inequalities and poverty in those countries (Forcier et all., 2004). Because of this, international migration of health workers has become one of the major topics on health policy agenda. The migration of young health professionals is very important issue for European health systems. If it is only temporal or circular migration, it could be beneficial for both receiving and sending countries; but in case of permanent emigration, it could be interpreted as a loss of human capital and a loss of investments in education and specialization. ///////// ///////// [BG] Монографичният труд „Мобилност на здравните рофесионалисти: тенденции, модели и нагласи в Румъния“ с автор Мария Рохова е посветен на едни от най-актуалните въпроси в развитието на човешките ресурси в здравеопазването – мобилността на здравните професионалисти и влиянието на този феномен върху здравните системи. Той включва и причините, поради които се наблюдава засилване на този процес в Европа и в света, както и индивидуалните мотиви, които са причина за миграцията. Здравните професионалисти са най-значимият ресурс за всяка здравна система, а разходите за труд са най-големият разход в системата като цяло. Съвременните проучвания и прогнози привеждат множество доказателства за това, че именно наличието на достатъчно здравни професионалисти, тяхната квалификация и условията за нейното непрекъснато поддържане и повишаване са от първостепенна важност за осигуряване на навременно и качествено здравно обслужване на населението. В повечето страни в Европа обаче се наблюдава недостиг на лекари, медицински сестри и други медицински специалисти, както и големи регионални диспропорции в тяхното разпределение. Прогнозите на Световната здравна организация са, че тези обезпокоителни тенденции ще продължават да се развиват и да се задълбочават.