External Fixation of Pelvic Fractures // Външна фиксация при тазови фрактури

Abstract

Целта на настоящия труд е да се проучат възможностите на външната фиксация в съвременното лечение на нестабилните тазови увреди. Пациенти. От юли 2000г. до юли 2010г. през Катедрата по Ортопедия и травматология на МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД са преминали 442 пациенти с тазови увреждания. През този 10-годишен период са оперирани 118 пациенти с увреди на тазовия пръстен като от тях са проследени 102-ма (от 18 месеца до 10 години). От тези оперирани и проследени 102-ма пациенти, външна фиксация е използвана при 73-ма, като мъжете в серията са 45, а жените са 28. Разпределението на увредите по класификацията на AO-Tile е било: B1=34 пр., B2=18 пр., B3=15 пр., C1=25 пр., C2=5 пр., C3=3 пр.. Методи. Външната фиксация е проведена, както следва: през илячните крила - 19 случая, супраацетабуларно - 47 сл., комбинация от предните две - 4 сл., субкристално - 3 сл., С-клампа - 9 сл. Видовете фиксация при всички тазови увреди е била: само външна - 49 сл., външна+вътрешна (хибридна) - 18 сл., външна+тракция - 6 сл., само вътрешна - 29 сл. Външната фиксация е използвана при 73-ма пациенти. Използвани са фиксатори на "Ортотех дизайн" - 61 сл., "Tipsan" - 4 сл., "Orthofix" - 8 сл. Резултати. Крайните резултати са оценявани по функционално-степенуващата скала на Majeed (1989г.). Благоприятни резултати са отчетени при тип В в 90,2 пр., а при тип С в 50,0 пр. от случаите. Неблагоприятни при тип В - 9,8 пр., а при тип С - 50,0 пр.. Заключение и изводи. Външната фиксация има определено положителен ефект в острата фаза на ресусцитация на пациента, като в много случаи при съответните показания или при невъзможност за вътрешна фиксация (открити фрактури, тежка политравма, иноперабилни пациенти) може да бъде приложена дефинитивно с достатъчно добри резултати.

The aim of this study is to explore external fixation options in modern treatment of unstable pelvic injuries. Within the 10 years period of July 2000 - July 2010, 442 patients with pelvic injuries were treated at the Orthopedic and Traumatology Department at "St. Anna” Hospital in Varna. During this period 118 patients with injuries of the pelvic ring underwent surgery intervention, 102 out of which have a follow-up track record of 18 months to 10 years. For 73 out of the above 102 patients, the external fixation (alone or in combination with internal) was applied: male - 45 and female – 28 patients. As per the AO-Tile classification the distribution of the injuries is as follows: B1 =34 percent, B2=18 percent, B3=15 percent, C1=25 percent, C2=5 percent, C3=3 percent. Methods: The external fixation was executed: through the iliac wings - 19 cases, supraacetabular - 47 cases, combination of both - 4 cases, sub Cristal - 3 cases, C-clamp - 9 cases. Types of fixation for all pelvic injuries: only external - 49 cases, external + internal (hybrid) - 18 cases, external + traction - 6 cases, only internal - 29 cases. External fixation was used in 73 patients. The fixators used were "Orthotic design"- 61 cases; "Tipsan"- 4 cases; "Orthotic" - 8 cases. Results: Estimate of the final results is based on functionally graded scale of Majid (1989). Favorable results were reported in type B - 90, 2 percent and in type C - 50 percent of the cases. Conclusion: External fixation has definitely positive effect in the acute phase of the resuscitation of the patient, in a number of cases with relevant indications or impossibility for internal fixation (open fractures, severe poly trauma, and inoperative patients), the external fixation can be used with good results for definitive treatment.