Skeletal Repositions, Reconstructions and Fixations in the Maxillofacial Area /// Скелетни репозиции, реконструкции и фиксации в лицево-челюстната област

Abstract

[EN] Human face is unique and gives personality to each one of us. It features breathing, nutrition and speech functions, the organs of vision, sense of smell and taste. Its movements are performed by mimic and chewing muscles. Its functional capabilities are supported by skeletal structures. They are made up of thin bones with irregular shapes, cavities and canals that are directly connected to one another and the skull. The only movable bone is the lower jaw, which is connected through the articular processes with the cranial base, and with the upper jaw through the teeth, i.e. the occlusion. So maxillofacial area (MFA) becomes a single anatomical and functional community. It is divided into three facial floors: upper - craniofacial, middle – nasal-orbit-zygomaticomaxillary and lower - mandibular. MFA may be affected by inflammatory, traumatic, oncological, etc. pathological processes. During its embryonic development may occur congenital abnormalities and malformations. They cover both soft tissues and skeletal structures. The engagement of one anatomical area usually leads to disturbances in the boundary zones. Serious functional, aesthetic and, last but not least, psychosocial problems arise. The treatment is carried out by various medical specialties: ophthalmology, neurosurgery, otorhinolaryngology, dentistry, plastic reconstruction and maxillofacial surgery, which is the most responsible for the constructive recovery of MFA. There are areas with reduced resistance that are usually precursor to fractures. On the other hand, there are also structures with increased durability that can be used as benchmarks for fixings and fixations. Reconstructions are required for tooth-jaw facial anomalies, deformities and malformations that are a serious challenge. A particular problem is the recovery of post-traumatic and post-ablative defects of the skeletal structures. It passes through various stages and are still looking for the best health benefits. Repositions and reconstructions determine the anatomical integrity of the skeletal structures and also the soft tissues. Various surgical methods, ways and means of fixation have been developed. They must be functionally stable, biologically tolerable, and not create complications. New technologies that improve the diagnosis, planning, and treatment plan are continually being introduced. The experimental models still cannot be an analogue of the human face. Therefore, surgical methods are validated and proved exclusively in clinical practice. They should be evaluated and characterized according to the accesses that determine the feeding of the soft tissues and the scars on them, the possibilities for repositioning in the required positions, the bone contacts, the conditions for vascularization and the results achieved. Some of them are getting less and less use, while others are effective reporting complications and creating new ones. What kind of surgical methods, recovery materials, and fixation tools to stop our choice are issues whose answers will provide the functions of the orofacial system and facial aesthetics. Sufficiently based solutions and innovative proposals are needed.

[BG] Човешкото лице е уникално и придава индивидуалност на всеки от нас. В него са съсредоточени функциите на дишането, храненето и говора, поместени са органите на зрението, обонянието и вкуса. Движенията му се осъществяват от мимически и дъвкателни мускули. Функционалните му възможности се поддържат от скелетни структури. Те са изградени от тънки кости с неправилни форми, кухини и канали, които са непосредствено свързани едни с други и черепа. Единствено подвижна е долната челюст, която осъществява връзка чрез ставните израстъци с краниалната база, а с горната челюст - чрез зъбите, т.е. с оклузията. Така лицево-челюстната област (ЛЧО) става единна анатомична и функционална общност. Тя условно се разделя на три лицеви етажа: горен - краниофациален, среден - назо-орбито-зигоматико-максиларен и долен - мандибуларен. ЛЧО може да бъде засегната от възпалителни, травматични, онкологични и др. патологични процеси. През нейното ембрионално развитие възникнат вродени аномалии и малформации. Те обхващат, както меките тъкани, така и скелетните й структури. Ангажирането на една анатомична област обичайно води до нарушения в граничните с нея зони. Настъпват тежки функционални, естетични и не на последно място психо-социални проблеми. Лечението се провежда от различни медицински специалности: офталмология, неврохирургия, оториноларингология, стоматология, пластично-възстановителна и лицево-челюстна хирургия, която в най-голяма степен отговаря за конструктивното възстановяване на ЛЧО. В нея има зони с понижена резистентност, които обичайно са предилекционни за фрактури. От друга страна съществуват и структури с повишена устойчивост, които могат да бъдат използвани като репери за репозиции и места за фиксации. Реконструкции се налагат при зъбно-челюстно лицеви аномалии, деформации и малформации, които са сериозно предизвикателство. Особен проблем е възстановяването на посттравматични и постаблативни дефекти на скелетните структури. То преминава през различни етапи и все още се търсят най-добрите лечебни резултати. Репозициите и реконструкциите определят анатомичната цялост на скелетните структури, а от там на меките тъкани. За тях са разработени различни оперативни методи, начини и средства за фиксации. Те трябва да са функционално стабилни, биологично поносими и да не създават предпоставки за усложнения. Непрекъснато навлизат нови технологии, които подобряват диагностиката, планирането и провеждането на лечението. Експерименталните модели обаче още не могат да са аналог на човешкото лице. Затова хирургичните методи се утвърждават и доказват изключително в клиничната практика. Те трябва да бъдат оценени и характеризирани според достъпите, които определят трофиката на меките тъканите и цикатриксите върху тях, възможностите за репозиции в необходимите позиции, костните контакти, условията за васкуларизации и постигнатите резултати. Някои от тях вече намират все по-малко приложение, при други които са ефективни са отчетени усложнения, а се създават и нови. Върху какви оперативни методи, материали за възстановяване и средства за фиксации да спрем своя избор са въпроси, чиито отговори ще осигурят функциите на орофациалната система и лицевата естетика. Нужни са обосновани решения, както и иновативни предложения.