I hereby declare that I will use the electronic library contents in compliance with COPYRIGHT AND RELATED RIGHTS ACT, Article 24, paragraph 1, item 9, only for scientific, cultural and educational purposes, without commercial gain, without commercial interest and non-profit.No Yes
Contribution of the Medical Nurse in the Complex Rehabilitation of Patients with Mental Disorders /// Роля на медицинската сестра в екипа за комплексна рехабилитация на психично болни
Abstract
Current development of psychiatry in conditions of deinstitutionalization of mental health services and heightened opportunities to control the symptoms of mental disorders, makes patients’ socialization increasingly important. Along with the "objective" quantitative and qualitative characteristics of social interaction, subjective life experiences (physical, psychological and social interactions) and welfare, defined by us as “quality of life”, are gaining critical importance as well. This is a relatively new perspective in the study of the mentally ill in social settings. A contribution to better quality of life for these patients would be a full-bodied rehabilitation providing social adaptation and resocialization of persons with mental illnesses after treatment of an acute episode. Key priority for complex rehabilitation is the potential of ensuring equal and adequate access to mental health care for people with mental disorders; ensuring continuity of care and social inclusion; ensuring their own and public safety; combating the stigma and discrimination of the mentally ill, ensuring the reduction of the economic and social burden of mental illness. The above objectives set forth in various strategic documents cannot be achieved without well-trained teams of specialists for psychosocial rehabilitation. а съвременното ниво на развитие на психиатрията, в условията на деинституционализация на психично-здравните услуги и повишени възможности за контрол на симптомите на психичните разстройства, все по-актуален става проблема, свързан със социализацията на пациентите. В последните години, наред с «обективните» количествени и качествени характеристики на социалното функциониране, все по-голямо значение придобиват субективните преживявания от живота (физическо, психично и социално функциониране) и благополучия, получили определението „качество на живот“. Това е относително нов аспект от изучаването на психично болните в социален план. Принос към по-доброто качество на живот на тези болни би била пълноценната рехабилитация, която да подпомогне социалната им адаптация и ресоциализация на лицата с психични заболявания след лечението на острия епизод. Основни приоритети при комплексната рехабилитация са осигуряване на равен и адекватен достъп до психични здравни грижи на хората с психични проблеми; осигуряване на приемственост на грижите и социалното им включване; гарантиране собствената им и на обществото безопасност; борба със стигмата и дискриминацията на психично болните, гарантиращи снижаването на икономическото и социалното бреме от психичната болест. Тези цели, заложени в стратегически документи не могат да се постигнат без добре подготвени специалисти в екипи за психосоциална рехабилитация.