Problems and Solutions in the Treatment of Dental Crown Defects with Zro2 Constructions // Проблеми и техните решения при лечение на дефекти на зъбните корони с конструкции от ZrO2

Abstract

We aim to investigate the strength of the bond between dentin and ZrO2 in the treatment of dental crown defects with ZrO2 crowns. In more detail in this scientific study we focus on main problem in the treatment of defects of the dental crown with zirconium dioxide, namely the fixation of the crown on the prepared tooth. An important point of the clinical protocol for the restoration of a defect of the dental crown, as this will determine the longevity of the treatment. The chemical inertness of zirconium dioxide is an obstacle to establishing a strong and durable connection with the materials intended for cementation. One technique commonly used to condition a ceramic surface is that of air abrasion. Air abrasion with aluminium oxide particles is performed routinely to remove contaminant layers, thus increasing the micromechanical retention between the composite cement and the restoration. These particles may or may not be coated with silicon dioxide (with tribochemical treatment). Other surface treatment techniques for zirconia ceramics that are used are laser, plasma spraying and bonding of glass beads on the surface of zirconium. Several coating agents are used to enhance the formation of chemical bonds with zirconium, but only those agents that contain a phosphate monomer agent are effective in establishing a reliable bond with zirconium materials.

Целта на настоящия дисертационен труд е да се изследва силата на якост на връзката между дентин и ZrO2 при лечение на дефекти на зъбната корона с цели обвивни корони от ZrO2. По-подробно в този научен труд ще се спрем върху основен проблем при лечението на дефекти на зъбната корона с циркониев диоксид, а именно фиксирането на короната върху зъбното пънче. Важен момент от клиничния протокол за възстановяване на дефект на зъбната корона , тъй като това ще определи дълготрайността на лечението. Химичната инертност на циркониевия диоксид е пречка за установяване на здрава и трайна връзка с материалите предназначени за циментиране. Едната техника, която обикновено се използва за кондициониране на керамичната повърхност, е тази на въздушна абразия. Въздушната абразия с частици на алуминиевия оксид се извършва рутинно за отстраняване на слоеве замърсители, като по този начин се увеличава микромеханичното задържане между композитния цимент и възстановяването. Тези частици могат или не да бъдат покрити със силициев диоксид (с трибохимична обработка). Други техники за повърхностно третиране на циркониевата керамика, които се използват са лазерно, плазмено пръскане и свързването на стъклени перли върху повърхността на циркония. Използват се няколко покриващи агента за повишаване на образуването на химични връзки с циркония, но само онези агенти, които съдържат фосфатен мономерен агент, са ефективни при установяване на надеждна връзка с циркониевите материали.