An Investigation of Some Clinical and Psychological Aspects of Bipolar Affective Disorder // Проучвания върху някои клинични и психологични аспекти на биполярното афективно разстройство

Hranov, Luchezar (2015) An Investigation of Some Clinical and Psychological Aspects of Bipolar Affective Disorder // Проучвания върху някои клинични и психологични аспекти на биполярното афективно разстройство. Post-Doctoral thesis, Medical University of Varna.

[img]
Preview
Text (Post Doctoral Dissertation Summary)
Post Doctoral Dissertation Summary_Luchezar Hranov.pdf - Submitted Version

Download (1MB) | Preview
Official URL: http://mu-varna.bg/en/AboutUs/Medicine/Pages/akade...

Abstract

[EN] Today’s diagnosis of bipolar affective disorder (BAD) relies almost entirely upon cross-sectional phenomenology and the distinction between BAD I, BAD II and unipolar depression (UPD) is practically based on lifetime existence of increasing number and persistence of manic symptoms. Yet, findings from various contemporary studies support a dimensional concept of an affective disorders spectrum viewed as a unitary phenomenon which can be most comprehensively envisaged from a longitudinal perspective. Focusing on endophenotypes instead on phenotypes (clinical entities) would improve identification of objective markers which exceed the scope of clinical observation. Nature, after all, does not operate with symptoms: evolution forms the normal dimensions of functioning and if their underlying mechanisms are disturbed the deviations are graded, transnosographic, i.e. spectral! This investigation comprises 25 studies by the author alone or in teams led by him during the period 1996 – 2015 plus an additional attempt for a critical analytic review. The studies are spread over 10 areas of research. A total of 1543 individuals were studied (892 by their files only). 750 patients had BAD, 294 had UPD, 20 were in their first major depressive episode (MDE), 375 had OCD, 40 were first–degree relatives of the bipolar probands, and 64 were controls without DSM-IV-TR axis I disorders. We checked consistently a number of relevant aspects of BAD for their possible endophenotypic value and in the course of our research managed to delineate some relevant endophenotypic markers. Our findings confirm a delay of several years till the proper diagnosis of BAD. Results demonstrate that the application of the instrument HCL-32 for primary screening exposes thrice as much patients with “hidden” bipolarity than the routine use of DSM-IV-TR criteria. More than a quarter of our depressed bipolar patients do not respond to adequate antidepressant treatment. Such findings mark pressing need of a complex diagnostic algorhythm for BAD. Current formal diagnostic criteria remain too restrictive notwithstanding the significant progress in DSM-5. Optimization requires detection of wide array of “bipolar stigmata” throughout the course of the disorder. The following distinguishers are significantly more frequent in BAD than in UPD: bipolar spectrum disorders in the family; sudden onset of the first lifetime MDE; onset before the age of 25 (average of 4.7 years earlier than UPD); much higher mean yearly frequency of depressive episodes; common residual symptoms persisting during the inter-episode intervals; marked lability of mood and energy during MDEs (and often also during remissions) with general activation and brightening of mood in late afternoon/evening; markedly disturbed concentration; hypersomnia. Persistent manic symptoms can be detected during MDE in both bipolar and unipolar patients. These results support strongly the notion that affective disorders form a broad dimensional continuum. The most conspicuous inter-group differences are not in severity/duration of depressed mood but in energy/activation. We are convinced that “core” and “additional” symptoms/diagnostic criteria of BAD need a careful reordering and that focusing on behaviour and not on mood is crucial for early detection of BAD. The long-term research of our team resulted in the construction of two diagnostic/predictive models of presence or conversion to BAD during current first/consecutive MDE. These models possess excellent sensitivity (83.7% and 90.7%, resp.), specificity (83.9% and 87.1%, resp.), and also display a very high practical predictive value (87.8% positive and 78.8% negative for a first MDE, and 90.7% positive and 87.1% negative for a consecutive MDE). The model for a first MDE comprises onset before age 25, evening brightening, high level of somatic anxiety (opposite value), markedly disturbed concentration, and presence of manic symptoms. Frequency of previous MDEs substitutes for manic symptoms in the model for a consecutive MDE. Our results demonstrate that high-level trait anxiety may be an important prerequisite for the development of an affective disorder. State anxiety associated with an affective episode is much higher in BAD than in UPD. Somatic anxiety is significantly more frequent in UPD than in BAD. 35 – 50% of the studied patients with UPD and BAD (without inter-group differences) suffer from lifetime comorbid anxiety disorders. The instrument BISS is a convenient and sensitive tool for detecting comorbid anxiety disorders as well as somatic presentations of anxiety. The comorbidity rate of other mental and medical disorders in BAD depends heavily on the used diagnostic algorhythm. Application of a dimensional approach describing an “affective spectrum” allows inclusion of the widespread individual symptoms from the “opposite pole” as well as a more comprehensive grasp on psychiatric and somatic comorbidity. We found a high rate of early-onset OCD, hypothyroidism, and hypertension which all exert pathoplastic influences upon onset, symptom profile and course of BAD. Our results support the very high suicide risk found in BAD. Additionally, all patients with previous suicide attempts display a high-level trait anxiety measured by the STAI. Our comparative studies do not support either the inclusion of hyperthymic temperament in BAD or the existence of a tight association of the depressive temperament to UPD. There is no correlation between age and type of temperament or, in other words, the dimensions of temperament are manifest already early in life and remain stable during development. Hyperthymic temperament is significantly more scarce in BAD in comparison to healthy controls and UPD and is in fact the most uncommon temperament type among the bipolar patients studied; Dominant hyperthymic temperament is associated with a lower risk of mental (especially, affective) disorders and also with a lower suicide risk. Depressive temperament is less conspicuous in the group with first MDE and more prominent among UPD patients which can be either a result of the overlap between diagnostic criteria for either conditions or accentuation of some temperamental characteristics under the influence of the disorder. Anxious temperament is much more common in UPD which once again reminds one of the well-established (even at the genetic level) associations between neuroticism and depression. Dominant cyclothymic temperament is significantly more frequent in BAD (especially, in BAD I) and is practically absent in the UPD samples studied. It stands out as an important factor for the development of alcoholism and is also associated with high suicide risk. We are thus convinced that cyclothymia is an expression of a biologically determined primary dysregulation of energy and emotional stability, so it is not a “temperament” but rather a component of the psychopathological bipolar spectrum. Its absence may even predict the absence of future (hypo) manic episodes. Bipolar patients display significantly higher impulsivity during an episode of either pole in comparison to healthy controls. Impulsivity level does not correlate with severity of depressive or manic symptoms. Thus, high impulsivity is obviously a trait characteristic of bipolar patients as a group and not just an epiphenomenon of the episode. There is also a trend to higher composite and motor impulsivity in manic/mixed episodes and to higher impulsivity of attention in depressive episodes of BAD in comparison to controls. There are measurable marked deficits in information-processing speed, sustained and selective attention, memory, and working memory. These are widespread in mania, more restricted in euthymia, and can also be registered in close relatives of bipolar probands (predominantly in inhibitory processes: selective attention/control on interference). Obviously, BAD is associated with characteristic deficits in certain cognitive domains which are broader and deeper in mania and diminish in remission to full recovery in some and to milder disturbances in other domains. Disturbed inhibitory control, wavering attention, and deficient working memory can explain at least partially the disorder in recall without any impairment in encoding processes as well as the diminished information-processing speed. Deficits grow more severe with each consecutive morbid episode. Compared to controls, BAD patients display a significantly greater total number of soft neurological signs (SNS) as well as significantly more SNS from each separate subgroup. Mean number of SNS does not distinguish either bipolars from healthy controls, or patients in mania from bipolar patients in depressive episode. Refining SNS profile and the profile of cognitive deficits together with registration of peculiarities in temperament and impulsivity components could delineate a more or less accurate “topical” diagnosis of brain alterations in BAD and of their potential transformations at each stage along the long-term course of the disease. In fact, for us this was the ultimate reason to plan, start and steadily follow for already two decades the whole complex research programme. The most serious limitations of this complex investigation of BAD are as follow: relatively small patient and control samples, predominant application of observational, cross-sectional and retrospective designs, deficient standardization and varying quality of the separate studies altogether. BAD is a severe lifelong phenotypically variable disorder which is manifested through a “multicolour” spectrum of disturbances and which has an additional “overgrowth” of various psychiatric and somatic comorbid conditions but is by its nature a unitary disease. The in-depth multifocal investigation of the various aspects of BAD can facilitate the construction of comprehensive algorhythms for recognition and intervention while defining endophenotype profiles can advance awareness of its true nature to a much higher level. ///////// ///////// [BG] Диагностиката на биполярното афективно разстройство (БАР) поставя редица все още нерешени проблеми. Клиницистът се лута между неразпознаване и свръхдиагностициране, защото дефинирането на разстройството лежи почти изцяло върху „напречна“, моментна феноменология и различаването на БАР I, БАР II и униполярната депресия (УПД) се основава по същество върху пожизненото наличие на нарастващ брой и устойчивост на манийни симптоми. Множество разнообразни съвременни проучвания подкрепят димензионалното гледище за спектър на разстройствата на настроението като единен феномен, осмислян най-пълноценно в надлъжен план. Фокусирането върху ендофенотипове, а не върху фенотипове (клинични диагнози), би подобрило способността за идентифициране на обективни маркери, надхвърлящи възможностите на феноменологичното наблюдение. Природата не „работи“ със симптоми: еволюцията оформя нормалните димензии на функциониране и при разстройване на подлежащите им механизми отклоненията са степенни, транснозографски, т.е. спектрални! Представени са 25 собствени проучвания (проведени самостоятелно и в ръководен от автора екип през периода 1996 – 2015 г.) и един допълнителен опит за критичен аналитичен обзор. Обхванати са 10 области на изследване. Изследвани са общо 1543 индивида (892 - само по документи). 750 пациента са с верифицирано БАР; 294 – с УПД; 20 – с пръв ГДЕ; 375 – с ОКР; 40 са първостепенни родственици на биполярни пробанди; 64 са контроли без психиатрична диагноза по ос I на DSM-IV-TR. Заложени са валидни и значими индекси за последователна проверка на евентуалната ендофенотипна стойност на редица характеристики на БАР и в хода на работата са очертани някои важни ендофенотипни маркери на болестта. Потвърждава се дългогодишното отлагане на правилната диагноза БАР. Над ? от изследваните пациенти не се повлияват от адекватно по доза и продължителност лечение с антидепресант(и) по време на депресивен епизод. Тези находки подчертават императивната необходимост от комплексен диагностичен алгоритъм. Оказва се, че използването на HCL-32 при първично скриниране осветява три пъти повече пациенти със „скрита“ биполярност, отколкото рутинното диагностициране по DSM-IV-TR. Официализираните диагностични критерии за БАР все още осигуряват твърде рестриктивна диагноза въпреки значимия скорошен прогрес в DSM-5. Оптимизацията изисква улавяне на пъстра палитра „биполярни стигми“ по време на всички етапи на болестта. Регистрираме следните статистически значими разграничители с УПД: внезапна изява на първия ГДЕ в живота; ср. 4,7 г. по-ранна при БАР, респ. значимо по-честа изява преди 25 г.; значимо по-чести предходни депресивни епизоди; много чести остатъчни симптоми, персистиращи през интерепизодните интервали; изразена лабилност на настроението и енергията по време на депресивните епизоди, а често – и между тях с обща активация и разведряване привечер; подчертано нарушена концентрация; хиперсомния. Констатираме значима честота на разстройства от биполярния спектър във фамилиите. Оказва се, че не само много от биполярните пациенти имат персистиращи манийни симптоми в рамките на ГДЕ, но и че такива симптоми се откриват при пациенти с „УПД“. Изброените находки дават сериозни аргументи за концепцията, че афективните разстройства стоят в общ димензионален континуум. Най-подчертаните отлики между двете групи депресивни пациенти са не в тежестта/продължителността на спада в настроението, а на ниво енергия/активност. Убедено твърдим, че „сърцевинните“ и „добавъчните“ симптоми, респ. диагностичните критерии за БАР се нуждаят от внимателно пренареждане, като фокусирането върху поведението, а не върху настроението, е решаващо при ранната диагноза на БАР. Дългогодишните проучвания на нашия екип позволиха изграждане и успешно изпробване в практиката на два прогностично-диагностични модела за наличие на/преминаване към БАР при пръв/следващ голям депресивен епизод с отлична чувствителност (съотв. 83,7% и 90,7%) и специфичност (съотв. 83,9% и 87,1%). Моделите са с много висока практическа прогностична стойност (87,8% позитивна и 78,8% негативна за първи епизод; съотв. 90,7% позитивна и 87,1% за пореден депресивен епизод) при AUC съотв. 90,5% и 94,4% и са лесни за ползване чрез компютризирана програма за скринингова оценка на вероятността за принадлежност на индексен ГДЕ към БАР. Компоненти на моделите са: 1) при пръв ГДЕ: изява до 25-годишна възраст; разведряване привечер; високо ниво на соматична тревожност; подчертано нарушена концентрация; наличие на манийни симптоми по време на депресивния епизод; 2) при пореден ГДЕ: начало на болестта до 25-годишна възраст; разведряване привечер; високо ниво на соматична тревожност; подчертано нарушена концентрация по време на депресивния епизод; честота на депресивните епизоди в хода на болестта. Високото ниво на трайна, „личностова“ тревожност може да е важна предпоставка за развитие на афективно разстройство. Свързаната с епизода тревожност е по-изразена при БАР, а соматичната тревожност е значимо по-честа при УПД. При 35 – 50% в отделните извадки изследвани пациенти с УПД и БАР се регистрират категориално определяни тревожни разстройства, без честотата им да се различава статистически значимо между двете афективни субпопулации. Инструментът BISS е достатъчно удобен и чувствителен за улавяне както на коморбидни тревожни разстройства, така и на соматични прояви на тревожност. В изследваните извадки се открива много често и рано изявено наличие на ОКР, хипотиреоидизъм, хипертония и те оказват патопластично влияние върху изявата, симптоматиката и хода на БАР. Регистрираната честота на психиатричен и на соматичен коморбидитет зависи подчертано от използвания диагностичен алгоритъм за БАР. Възприемането на димензионален подход, описващ „афективен спектър“, позволява и вграждане на широко разпространените единични симптоми от „противоположния полюс“ по време на разгърнат афективен епизод, и по-пълноценно обхващане на психиатричния и соматичния коморбидитет при БАР. Потвърждава се наличието на много висок суицидалитет при БАР. При всички пациенти с предходни суицидни опити е налице по-висока личностова тревожност, измерена чрез описа STAI. Нашите сравнителни проучвания не подкрепят нито предложението за включване на хипертимния темперамент, респ. на депресивни епизоди при хипертимен темперамент в биполярния спектър, нито разпространеното схващане за сигурна връзка между депресивния темперамент и УПД. Липсва корелация между възраст и темперамент, т.е. темпераментовите димензии се изявяват рано в живота и се съхраняват стабилни в хода на развитието. Хипертимният темперамент е значимо по-рядък при БАР, отколкото при здрави индивиди и при пациенти с УПД и всъщност е най-редкият темпераментов тип в тази група. Потвърждава се съобщаваният по-малък риск за изява на психични (и по-конкретно – афективни) заболявания и по-ниския суициден риск при по-изразен хипертимен темперамент. Депресивният темперамент е по-неизпъкващ сред групата с пръв ГДЕ и има по-изразено присъствие сред пациентите с УПД, като това може да е или резултат от припокриване между критериите за конкретния темпераментов тип и за конкретната афективна болест, или акцентуиране на темпераментови характеристики под въздействие на болестта. Тревожният темперамент е много по-чест при УПД и това отново насочва към отдавна установените (вече - и на генетично ниво) връзки между невротицизъм и депресия. Проучванията ни сочат, че доминиращият циклотимен темперамент е значимо по-чест при БАР (и особено – при БАР I), отколкото при УПД; представлява важен рисков фактор за развитие на алкохолизъм и е свързан с висок суициден риск. Циклотимният темперамент практически липсва в изследваните извадки с УПД и може би дори има статус на предиктор за липса на бъдещи (хипо)манийни епизоди. Поддържаме, че циклотимията - първична биологично обусловена дисрегулация на енергетичната и емоционалната стабилност - не е „темперамент“, а компонент от психопатологичния биполярен спектър. Независимо от полярността на актуалния болестен епизод, биполярните пациенти имат по-високо ниво на импулсивност от здрави контроли. То не корелира с общата тежест нито на депресивните, нито на манийните симптоми, т.е. представлява трайна характеристика, а не епифеномен на епизода. Очертава се и ясна тенденция към по-висока обща и моторна импулсивност при маниен/смесен афективен епизод и към по-висока импулсивност на вниманието при биполярни пациенти в депресивен епизод спрямо здрави контроли. Установените изразени измерими нарушения в скоростта на обработка на информация, устойчивостта и селективността на вниманието, паметта, работната памет са обширни и най-изразени при маниен епизод, съществуват в по-ограничена степен през еутимните периоди и се регистрират у близки родственици на биполярните пробанди (предимно в инхибиторни процеси: селективно внимание/контрол върху интерференцията). Характерният дефицит в определени области на когнитивните функции се разширява и задълбочава по време на маниен епизод, а при резолюцията му се възстановява до норма в някои и до по-меко нарушение - в други домени. Най-вероятно неустойчивото внимание, смутеният инхибиторен контрол и нарушението на работната памет биха могли да обяснят поне отчасти както увреждането на репродукцията при съхранени процеси на енкодиране, така и смутената психомоторна бързина. Дефицитите се задълбочават с всеки нов болестен епизод в хода на БАР. В сравнение с контроли при БАР се регистрират значимо повече меки неврологични признаци (МНП) - както общо, така и по отделни групи. Средният брой регистрирани МНП не зависи от полярността на актуалния епизод. Броят твърди неврологични признаци не разграничава нито биполярните пациенти от здравите контроли, нито пациентите в мания от пациентите в депресия. Прецизирането на конкретните МНП и конкретните когнитивни нарушения в съчетание с регистриране на особеностите в профилите на темперамента и в компонентите на импулсивността би дало възможност за повече или по-малко ясна „топична“ диагноза на мозъчните промени при БАР и за потенциалните им изменения във всеки етап от дългосрочния ход на болестта. Именно в това виждаме дълбокия смисъл на цялостната комплексна програма за изследване на БАР, която замислихме, стартирахме и неотклонно следваме вече две десетилетия. Най-сериозните недостатъци на представяното комплексно проучване на БАР според нас са следните: сравнително малки извадки пациенти и контроли; преобладаващо използване на обсервационни, напречни и ретроспективни дизайни; непълноценно стандартизиране и, общо взето, неравномерно качество на проведените изследвания. БАР е тежка, пожизнено протичаща, фенотипно многообразна, изявяваща се с „шарен“ спектър прояви и допълнително „обрастнала“ с разнообразен психиатричен и соматичен коморбидитет, но в същността си единна болест. Задълбоченото многопосочно проучване на различните й аспекти позволява създаването на относително пълноценна представа за разпознаването и за контролирането й, а изграждането на ендофенотипове позволява вникване в естеството й.

Item Type: Thesis (Post-Doctoral)
Additional Information: Email: oa@mu-varna.bg; Post Doctoral Thesis dfended at the Department of Psychiatry and Medical Psychology, Medical University of Varna; Currently: Assoc. Prof.Luchezar Hranov, MD, PhD, DSc, at the Department of Psychiatry and Medical Psychology of Medical University of Sofia; Head of the Second Psychiatric Clinic at St. Naum Hospital - Sofia. St Naum Hospital is a Multi-profile Hospital for Active Treatment in Neurology and Psychiatry. Accredited University Hospital
Uncontrolled Keywords: psychiatry, bipolar affective disorder (BAD), manic symptoms, depression, affective spectrum, psychopathological, endophenotype
Subjects: R Medicine > RC Internal medicine > RC0321 Neuroscience. Biological psychiatry. Neuropsychiatry
Divisions: Faculty of Medicine, Health and Life Sciences > School of Medicine
Depositing User: Dr. Luchezar Hranov
Date Deposited: 16 Jun 2016 07:48
Last Modified: 16 Jun 2016 07:48
URI: http://eprints.mu-varna.bg/id/eprint/197

Actions (login required)

View Item View Item