Multi-aspect Comparative Analysis of Some Perioperative Indicators in Laparoscopic and Robotic Surgery in Gynecologic Oncology // Многоаспектен сравнителен анализ на някои периоперативни показатели при лапароскопски и роботизирани онкогинекологични операции

Tsvetanova, Kameliya (2015) Multi-aspect Comparative Analysis of Some Perioperative Indicators in Laparoscopic and Robotic Surgery in Gynecologic Oncology // Многоаспектен сравнителен анализ на някои периоперативни показатели при лапароскопски и роботизирани онкогинекологични операции. Doctoral thesis, Medical University of Varna.

[img]
Preview
Text
Dissertation Summery_KameliyaTsvetanova.pdf

Download (2MB) | Preview
Official URL: http://mu-varna.bg/en/AboutUs/Medicine/Pages/akafe...

Abstract

[EN] Annotation: Advanced technology in medicine has changed the surgical approach that we know today. Laparoscopic and robotic surgery have proven their advantages when compared to classical surgery. They are less traumatic, the surgeon has a good visibility into the operative field, the pain in the postoperative period is minimized, there are cosmetic advantages, they are more cost efficient and patient’s recovery is in short terms. Aim: The aim was to do a multi-aspect comparative analysis of some perioperative indicators in laparoscopic and robotic surgery and to create an algorithm that would prevent intraoperative and postoperative complications. Materials and methods: The contingent of this prospective study was 470 women with gynecological diseases (both malignant and benign), who were operated at the Gynecologic Oncology Clinic at Dr Georgi Stranski University Hospital –Pleven for a 8-year period (2007-2015). The patients were divided into two groups: patients who underwent robotic surgery -223 women (47.4%) and patients who underwent laparoscopic surgery - 247 women (52.6%). Results: The hemodynamic changes in both groups were the same but they appear during different surgery stages. Dynamic levels of hemoglobin and hematocrit in both groups is lower compared to the preoperative lab results. This drop is related to the scale of surgical intervention. In the robotic surgery group there is higher level of hematocrit in the early postoperative period. This is due to the more common hemotransfusions in those patients as the surgical intervention is usually more massive. No correlation between the hemodynamic laboratory results and the length of the anaesthesia was detected. The postoperative complications were significantly more common in patients with cervical carcinoma and endometrial carcinoma compared to the patients with myoma or ovarian cyst. The need of postoperative hemotransfusion is significantly more common in patients with cervical cancer compared to patients with ovarian cyst, endometrial carcinoma, endometrial hyperplasia and prolapsed uterus. It is crucial to safely position the patient on the operating table thus reducing the intraoperative and postoperative complications. Conclusion: Nowadays modern technology is very common in the field of surgical practice. It helps achieving greater precision, reduction of pain and complications. It improves the patient’s quality of life in the postoperative period. Closest to those aims comes the robotic surgery which is done with the surgical system Da Vinci. The robotic surgery is the most spearing surgical intervention up to this moment. It causes very little trauma and the instruments have great freedom of action thus allowing the surgeon to reach the most difficult places in the patient’s body. All of this helps the surgeon to fulfill one of the most important principles in oncologic surgery - to complete the operation as radical as possible. Last but not least, the blood loss and the postoperative pain are minimal when this method is used. ///////// [BG] Анотация: Технологичният напредък в медицината, промени хирургичната практика днес. Лапароскопските и роботизирани намеси доказаха своите предимства пред конвенционалната хирургия със своята малка травматичност, добър поглед на оперативното поле, минимална болка в следоперативния период, добър козметичен ефект, икономични са и с кратки срокове за възстановяване на болния. Цел: Да извършим многоаспектен сравнителен анализ на някои от най-използваните периоперативни показатели в хода на роботизираните и лапароскопски операции и да създадем алгоритъм на поведение с цел превенция на усложненията в интра- и следоперативният период. Материал и методи: В извършеното проспективното проучване участваха 470 жени с гинекологични заболявания (доброкачествени и злокачествени), оперирани в Клиниката по „Онкогинекология“ към УМБАЛ“ Д-р Георги Странски“ ЕАД град Плевен за период от 8 години (2007г.-2015г.). Пациентките са разделени на две групи: група подложена на роботизирана хирургия-223 жени (47,4%) и лапароскопска група от 247 жени (52,6%). Резултати: Хемодинамичните промени и в двете изследвани групи са сходни, но се проявяват в различни етапи на оперативната намеса. Динамиката на хемоглобина и хематокрита и в двете групи бележи спад в първите два етапа спрямо предоперативния и е пряко свързан с обема на оперативната намеса. По-високото ниво на хематокрита в ранният следоперативен период в групата на роботизираните операции се дължи на по-честите хем трансфузии свързани с по-големият обем оперативна намеса. Не се установява корелация между изследваните хемодинамични показатели и продължителността на анестезията и операцията. Не се установява корелационна зависимост между BMI и отчетените хемодинамични показатели. При диагнозите Myoma uteri и Kysta ovarii се наблюдава сигнификантно по-висок относителен дял на пациентките без усложнения, докато при тези с диагноза Ca colli uteri и Ca endometrii- тези без усложнения. При диагноза Kysta ovarii, Ca endometrii и Hyperplasia et prolapses endometrii сигнификантно повече са пациентките без нужда от хемотрансфузия, за разлика от тези с диагноза Ca colli uteri. Нуждата от осигуряване на безопасно позициониране на пациентите подложени на роботизирана хирургия върху операционната маса е задължително за намаляване на интра- и следоперативните усложнения. Заключение: Високите технологии в медицината навлизат все по-широко в хирургичната практика. Тяхната основна цел е постигането на по-голяма прецизност, намаляване на болката и усложненията и подобряване на качеството на живот в следоперативният период. До това в най-голяма степен се доближава роботизираната хирургия извършена с хирургичната система Da Vinci. Роботизираната хирургия до този момент остава най-щадящият хирургичен метод за оперативно лечение. Със своята малка травматичност и свобода на движение на роботизираните инструменти, вече е възможно достигането и до най-трудно достъпните места в тялото на пациента. С това се дава възможност да се спази основният онко-хирургичен принцип за „максимален радикализъм” и то при минимална кръвозагуба и болка в следоперативният период.

Item Type: Thesis (Doctoral)
Additional Information: Email: oa@mu-varna.bg; Kameliya Tsvetanova, MD, PhD; Currently practicing as anaesthetist at Dr.Georgi Stranski University Hospital – Pleven
Uncontrolled Keywords: Gynecologic Oncology, perioperative Indicators, laparoscopic, robotic, surgery, technology
Subjects: R Medicine > RG Gynecology and obstetrics
Divisions: Faculty of Medicine, Health and Life Sciences > School of Medicine
Depositing User: Dr. Kameliya Tsvetanova
Date Deposited: 09 Jun 2016 13:07
Last Modified: 09 Jun 2016 13:07
URI: http://eprints.mu-varna.bg/id/eprint/194

Actions (login required)

View Item View Item